ТЕКСТ 4
ноттамашлока-вртн
джуат тат-катхмтам
ст самбхрамо 'нта-кле 'пи
смарат тат-падмбуджам
на – никога; уттама-шлока – Божествената Личност, възпявана от ведическите химни; вртнм – на тези, които живеят с тях; джуатм – на тези, които са се посветили на; тат – неговите; катх-амтам – трансценденталните повествования за него; ст – така става; самбхрама – погрешни схващания; анта – накрая; кле – по времето; апи – също; смаратм – помнене; тат – неговите; пада-амбуджам – лотосови нозе.
Това стана така, защото тези, които са посветили живота си на трансценденталните повествования за Божествената Личност, възпявана от ведическите химни, и постоянно помнят лотосовите нозе на Бога, не рискуват да станат жертва на погрешни схващания дори в последния миг от живота си.
Човек постига най-висшето съвършенство на живота, като помни трансценденталната природа на Бога в последния си миг. Това може да постигне този, който е изучил истинската трансцендентална природа на Бога от ведическите химни, изпети от освободени души като Шукадева Госвмӣ или други от тази ученическа последователност. Няма никакъв смисъл да се слушат ведическите химни от някой философ, потънал в размишления. Когато човек чуе тези химни от личност, която наистина е постигнала себепознание, и ги разбере правилно чрез служене и смирение, за него всичко става кристално ясно. По този начин смиреният ученик може да остане на трансцендентално равнище до края на живота си. Ако е усвоил научно този предмет, човек може да помни Бога дори в последния миг от живота си, въпреки че тогава паметта му отслабва, защото се разрушават телесните обвивки. По време на смъртта обикновеният човек трудно може да запази представа за нещата такива, каквито наистина са, но по милостта на Бога и истинските му предани, духовните учители, човек много лесно може да получи тази възможност. Точно това станало с Махрджа Парӣкит.