ТЕКСТ 41
нишамя шаптам атад-арха нарендра
са брхмао нтмаджам абхянандат
ахо батхо махад адя те ктам
алпӣяси дроха урур дамо дхта
нишамя – след като чу; шаптам – прокълна; атат-архам – никога не трябва да се осъжда; нара-индрам – на царя, най-добрия сред човешкия род; са – това; брхмаа – брхмаа-и; на – не; тма-джам – собствения си син; абхянандат – поздрави; ахо – уви; бата – опечален; аха – грехове; махат – големи; адя – днес; те – ти самият; ктам – извърши; алпӣяси – незначително; дрохе – оскърбление; уру – много голямо; дама – наказание; дхта – отсъди.
Бащата научи от сина си, че царят бе прокълнат, въпреки че изобщо не заслужаваше такава присъда, защото бе най-достоен сред човешките същества. Този и не одобри постъпката на сина си и съкрушен каза:
Уви! Какъв голям грях е извършил синът ми! Отсъдил е сурово наказание за една незначителна обида.
Царят е най-достойният от всички хора. Той е представител на Бога и действията му никога не трябва да се осъждат. С други думи, царят не може да греши. Царят може да заповяда да обесят един син на брхмаа, ако той е престъпник, но въпреки това не може да бъде обвинен в греховно убийство на брхмаа. Дори ако направи нещо погрешно, той никога не трябва да бъде осъждан. Един лекар може да убие пациента си, ако допусне грешка в лечението, но въпреки това не бива осъждан на смърт. А какво да кажем тогава за един добър и благочестив цар като Махрджа Парӣкит? Във ведическото общество царят притежавал всички качества да бъде рджари, или велик светец, въпреки че изпълнявал задълженията на цар. Единствено благодарение на царя и на доброто му управление гражданите могат да живеят в мир и да не изпитват страх. Рджарите управлявали царствата си толкова безупречно и благочестиво, че поданиците им ги почитали като самия Бог. Това се препоръчва във Ведите. Царят се нарича нарендра, най-достойният сред човешките същества. Как е възможно цар като Махрджа Парӣкшит да бъде съден от един неопитен и горделив син на брхмаа, макар и овладял могъществото на издигнат брхмаа?
Шамӣка и бил достоен, добър брхмаа и затова не одобрил действията на недостойния си син. Той започнал да съжалява за всичко, което бил направил синът му. По правило царят не трябва да бъде проклинан, а с още по-голяма сила това важи за такъв добър цар като Махрджа Парӣкит. Оскърблението, което царят нанесъл, било съвсем незначително и Шги сторил един наистина много тежък грях, като го осъдил на смърт. Затова и Шамӣка съжалявал за всичко, което се случило.