No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 46

дхарма-пло нара-пати
са ту самр бхач-чхрав

скн мах-бхгавато
рджарир хая-медха

кут-т-шрама-юто дӣно
наивсмач чхпам архати

дхарма-пла – покровителят на религията; нара-пати – царят; са – той; ту – но; самр – император; бхат – високо; шрав – прославен; скт – непосредствено; мах-бхгавата – съвършен предан на Бога; рджа-и – светец сред царското съсловие; хая-медха – велик с жертвоприношенията си на коне; кут – глад; т – жажда; шрама-юта – уморен и измъчен; дӣна – поразен; на – никога; ева – така; асмат – от нас; шпам – проклятие; архати – заслужава.

Император Парӣкит е благочестив цар. Той е много прославен и е съвършен предан на Божествената Личност. Той е светец сред царете и е извършил много жертвоприношения на коне. Когато такъв цар е уморен и измъчен от глад и жажда, той ни най-малко не заслужава проклятие.

След като обяснил общите положения, отнасящи се до позицията на един цар, и заявил, че царят не може да греши и затова не трябва да бъде осъждан, мъдрецът Шамӣка поискал да каже нещо и за самия император Парӣкит. Тук са споменати накратко особените добродетели на Махраджа Парӣкит. Този цар, дори ако се вземат предвид само качествата му на цар, бил прославен управник, който следвал религиозните принципи на царското съсловие. В шстрите са описани задълженията на всички касти и степени на духовен живот в обществото. У императора можели да се открият всички качества на катриите, споменати в Бхагавад-гӣт (18.43). Освен това царят бил велик предан на Бога и душа, постигнала себепознание. Никак не било правилно да се проклина такъв владетел, когато е уморен и измъчен от глад и жажда. Шамӣка и признал, че откъдето и да се погледне, Махрджа Парӣкит бил прокълнат несправедливо. Макар че брхмаите нямали нищо общо с това произшествие, все пак заради детинската постъпка на едно момче брхмаа се променило положението в целия свят. Затова този брхмаа, и Шамӣка, поел върху себе си цялата отговорност за разрушаването на реда и спокойствието на Земята.

« Previous Next »