ТЕКСТ 46
дхарма-пло нара-пати
са ту самр бхач-чхрав
скн мах-бхгавато
рджарир хая-медха
кут-т-шрама-юто дӣно
наивсмач чхпам архати
дхарма-пла – покровителят на религията; нара-пати – царят; са – той; ту – но; самр – император; бхат – високо; шрав – прославен; скт – непосредствено; мах-бхгавата – съвършен предан на Бога; рджа-и – светец сред царското съсловие; хая-медха – велик с жертвоприношенията си на коне; кут – глад; т – жажда; шрама-юта – уморен и измъчен; дӣна – поразен; на – никога; ева – така; асмат – от нас; шпам – проклятие; архати – заслужава.
Император Парӣкит е благочестив цар. Той е много прославен и е съвършен предан на Божествената Личност. Той е светец сред царете и е извършил много жертвоприношения на коне. Когато такъв цар е уморен и измъчен от глад и жажда, той ни най-малко не заслужава проклятие.
След като обяснил общите положения, отнасящи се до позицията на един цар, и заявил, че царят не може да греши и затова не трябва да бъде осъждан, мъдрецът Шамӣка поискал да каже нещо и за самия император Парӣкит. Тук са споменати накратко особените добродетели на Махраджа Парӣкит. Този цар, дори ако се вземат предвид само качествата му на цар, бил прославен управник, който следвал религиозните принципи на царското съсловие. В шстрите са описани задълженията на всички касти и степени на духовен живот в обществото. У императора можели да се открият всички качества на катриите, споменати в Бхагавад-гӣт (18.43). Освен това царят бил велик предан на Бога и душа, постигнала себепознание. Никак не било правилно да се проклина такъв владетел, когато е уморен и измъчен от глад и жажда. Шамӣка и признал, че откъдето и да се погледне, Махрджа Парӣкит бил прокълнат несправедливо. Макар че брхмаите нямали нищо общо с това произшествие, все пак заради детинската постъпка на едно момче брхмаа се променило положението в целия свят. Затова този брхмаа, и Шамӣка, поел върху себе си цялата отговорност за разрушаването на реда и спокойствието на Земята.