ТЕКСТ 47
аппеу сва-бхтйеу
бленпаква-буддхин
ппа кта тад бхагавн
сарвтм кантум архати
аппеу – на този, който е напълно освободен от всички грехове; сва-бхтйеу – на този, който заема по-низше положение и заслужава покровителство; блена – от едно дете; апаква – което е неопитно; буддхин – чрез интелигентността; ппам – греховна постъпка; ктам – е извършена; тат бхагавн – следователно Божествената Личност; сарва-тм – която е всепроникваща; кантум – само да прости; архати – заслужава.
След това този и отправи молитви към всепроникващата Божествена Личност, в които умоляваше Бога да прости на неопитния му, лишен от интелигентност син, който извърши голям грях, като прокле безгрешен човек, заемащ по-низше положение и заслужаващ покровителство.
Всеки сам носи отговорност и за благочестивите, и за греховните си постъпки. и Шамӣка разбрал, че синът му е извършил голям грях, като е проклел Махрджа Парӣкит, който заслужавал покровителството на брхмаите заради това че бил благочестив управник и като съвършен предан на Бога бил лишен от всякакви грехове. Когато бъде оскърбен предан на Бога, е много трудно да се избегнат последиците от оскърблението. Брхмаите, които стоят начело на цялото общество, трябва да покровителстват по-низшите от себе си, а не да ги проклинат. Има случаи, при които в яростта си един брхмаа може да прокълне някой по-низш – катрия или вайшя, – но в случая с Махрджа Парӣкит нямало никакви основания за това, както вече обяснихме. Глупавото момче направило това от чиста суета, гордо, че е син на брхмаа. Затова то заслужавало да бъде наказано от Божиите закони. Богът никога не прощава на човек, който осъжда чистите му предани. Така че като проклел царя, глупавият Шги не само сторил грях, но и нанесъл много голямо оскърбление. Мъдрецът разбрал, че само Върховната Божествена Личност може да спаси момчето от този грях и отправил към Върховния Бог молитви за прошка, защото Той единствен е в състояние да промени това, което не може да се промени. Тази молба била заради едно глупаво момче, чиято интелигентност изобщо не била развита.
Тук може да възникне следният въпрос: щом Богът сам пожелал да постави Парӣкит Махрджа в това затруднено положение, за да може той да се освободи от материалното битие, тогава защо синът на брхмаа трябва да носи отговорност за оскърблението, което нанесъл? Отговорът е, че детето извършило оскърблението така, че лесно можело да му бъде простено, затова молитвата на бащата била приета. Но на въпроса, защо кастата на брхмаите като цяло носи отговорността за проникването на Кали в световните работи, отговор се дава във Варха Пура. Там се казва, че демоните, които били враждебно настроени към Божествената Личност, но не били убити от Бога, получили разрешение да се родят в семейства на брхмаи, за да могат да се възползват от епохата на Кали. Всемилостивият Бог им дал възможност да се родят в семейства на благочестиви брхмаи, така че да могат да напредват по пътя към освобождението. Но вместо да се възползват от добрата възможност, демоните злоупотребяват с брахминската култура, защото от тщеславие се възгордяват, че са брхмаи. Типичен пример за това е синът на Шамӣка и. Тази шлока предупреждава всички синове на брхмаи, че не бива да приличат на глупавия Шги. Те винаги трябва да са нащрек заради демоничните качества, които са притежавали в миналите си животи. Естествено Богът простил на глупавото момче, но другите, чиито бащи не са като Шамӣка и, ще се окажат в много затруднено положение, ако злоупотребяват с преимуществото, което са получили с раждането си в семейство на брхмаи.