No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 47

аппеу сва-бхтйеу
бленпаква-буддхин

ппа кта тад бхагавн
сарвтм кантум архати

аппеу – на този, който е напълно освободен от всички грехове; сва-бхтйеу – на този, който заема по-низше положение и заслужава покровителство; блена – от едно дете; апаква – което е неопитно; буддхин – чрез интелигентността; ппам – греховна постъпка; ктам – е извършена; тат бхагавн – следователно Божествената Личност; сарва-тм – която е всепроникваща; кантум – само да прости; архати – заслужава.

След това този и отправи молитви към всепроникващата Божествена Личност, в които умоляваше Бога да прости на неопитния му, лишен от интелигентност син, който извърши голям грях, като прокле безгрешен човек, заемащ по-низше положение и заслужаващ покровителство.

Всеки сам носи отговорност и за благочестивите, и за греховните си постъпки. и Шамӣка разбрал, че синът му е извършил голям грях, като е проклел Махрджа Парӣкит, който заслужавал покровителството на брхмаите заради това че бил благочестив управник и като съвършен предан на Бога бил лишен от всякакви грехове. Когато бъде оскърбен предан на Бога, е много трудно да се избегнат последиците от оскърблението. Брхмаите, които стоят начело на цялото общество, трябва да покровителстват по-низшите от себе си, а не да ги проклинат. Има случаи, при които в яростта си един брхмаа може да прокълне някой по-низш – катрия или вайшя, – но в случая с Махрджа Парӣкит нямало никакви основания за това, както вече обяснихме. Глупавото момче направило това от чиста суета, гордо, че е син на брхмаа. Затова то заслужавало да бъде наказано от Божиите закони. Богът никога не прощава на човек, който осъжда чистите му предани. Така че като проклел царя, глупавият Шги не само сторил грях, но и нанесъл много голямо оскърбление. Мъдрецът разбрал, че само Върховната Божествена Личност може да спаси момчето от този грях и отправил към Върховния Бог молитви за прошка, защото Той единствен е в състояние да промени това, което не може да се промени. Тази молба била заради едно глупаво момче, чиято интелигентност изобщо не била развита.

Тук може да възникне следният въпрос: щом Богът сам пожелал да постави Парӣкит Махрджа в това затруднено положение, за да може той да се освободи от материалното битие, тогава защо синът на брхмаа трябва да носи отговорност за оскърблението, което нанесъл? Отговорът е, че детето извършило оскърблението така, че лесно можело да му бъде простено, затова молитвата на бащата била приета. Но на въпроса, защо кастата на брхмаите като цяло носи отговорността за проникването на Кали в световните работи, отговор се дава във Варха Пура. Там се казва, че демоните, които били враждебно настроени към Божествената Личност, но не били убити от Бога, получили разрешение да се родят в семейства на брхмаи, за да могат да се възползват от епохата на Кали. Всемилостивият Бог им дал възможност да се родят в семейства на благочестиви брхмаи, така че да могат да напредват по пътя към освобождението. Но вместо да се възползват от добрата възможност, демоните злоупотребяват с брахминската култура, защото от тщеславие се възгордяват, че са брхмаи. Типичен пример за това е синът на Шамӣка и. Тази шлока предупреждава всички синове на брхмаи, че не бива да приличат на глупавия Шги. Те винаги трябва да са нащрек заради демоничните качества, които са притежавали в миналите си животи. Естествено Богът простил на глупавото момче, но другите, чиито бащи не са като Шамӣка и, ще се окажат в много затруднено положение, ако злоупотребяват с преимуществото, което са получили с раждането си в семейство на брхмаи.

« Previous Next »