ТЕКСТ 50
пряша сдхаво локе
параир двандвеу йоджит
на вятханти на хянти
ята тм 'гушрая
пряша – обикновено; сдхава – светци; локе – в този свят; параи – от другите; двандвеу – в двойствености; йоджит – заети с; на – никога; вятханти – нещастни; на – нито; хянти – изпитва удоволствия; ята – защото; тм – душата; агуа-шрая – трансцендентални.
Обикновено трансценденталистите не страдат дори когато другите ги въвличат в двойственостите на материалния свят. Те не изпитват и удоволствие (от светските неща), защото дейностите им са трансцендентални.
Трансценденталисти са философите емпирици, мистиците и преданите на Бога. Философите емпирици се стремят да постигнат съвършенство, като се слеят с битието на Абсолюта; мистиците се стремят да осъзнаят всепроникващата Свръхдуша, а преданите на Бога са погълнати от трансцендентално любовно служене на Божествената Личност. Тъй като Брахман, Парамтм и Бхагавн са различни състояния на Трансценденталното, всички трансценденталисти са установени отвъд трите проявления на материалната природа. Материалните щастия и страдания са създадени от трите проявления, затова причините за тях нямат нищо общо с трансценденталистите. Царят бил предан, а брхмаът и бил мистик. Затова и двамата не били пристрастни в случайното произшествие, предизвикано от върховната воля. Палавото дете било само оръдие в ръцете на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху осемнадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам, наречена „Едно момче брхмаа проклина Махрджа Парӣкит“.