ТЕКСТ 21
сарве вая твад ихсмахе 'тха
калевара вад асау вихя
лока пара вираджаска вишока
сятй ая бхгавата-прадхна
сарве – всички; ваям – от нас; тват – докато; иха – на това място; смахе – ще останем; атха – след това; калеварам – тялото; ват – докато; асау – царят; вихя – изоставяйки; локам – планетата; парам – върховната; вираджаскам – напълно освободена от светските замърсявания; вишокам – напълно освободена от всяка скръб; сяти – се завръща; аям – този; бхгавата – предан; прадхна – най-издигнатият.
Ние ще чакаме тук, докато най-издигнатият предан на Бога, Махрджа Парӣкит, се завърне на върховната планета, която е съвършено свободна от всички светски замърсявания и скърби.
Отвъд пределите на материалното творение, което се сравнява с облак в небето, се простира паравьома, духовното небе с множество планети, наречени Ваикухи. Тези планети са известни под най-различни имена: Пуруоттамалока, Ачюталока, Тривикрамалока, Хӣкешалока, Кешавалока, Анируддхалока, Мдхавалока, Прадюмналока, Сакараалока, Шрӣдхаралока, Всудевалока, Айодхлока, Двраклока и още много милиони духовни локи, управлявани от Божествената Личност. Всички живи същества там са освободени души с духовни тела, които не се различават от тялото на Бога. Там няма материални замърсявания, всичко е духовно, затова няма причина и за скръб. Живите същества са изпълнени с трансцендентално блаженство, там няма раждане, смърт, старост и болести. А сред всички гореспоменати Ваикухалоки върховната лока се нарича Голока Вндвана, обителта на Бог Шрӣ Ка и на най-близките му спътници. На Махрджа Парӣкит било съдено да се издигне до тази лока и великите и, които се били събрали, знаели това. Те обсъждали славното заминаване на великия цар и поискали да останат, за да могат да го гледат до последния миг, защото повече нямали да имат възможността да виждат този велик предан. Няма защо да се скърби, когато си отива велик предан на Бога, тъй като на него му е съдено да достигне Божието царство. Но тъжното е, че той се скрива от погледа ни; затова ние имаме основание да тъгуваме. Великите предани рядко се показват пред очите ни, както и самият Бог. Това била причината великите и да останат там до последния миг.