ТЕКСТ 20
на в ида рджари-варя читра
бхаватсу ка саманувратеу
йе 'дхсана рджа-кирӣа-джуа
садьо джахур бхагават-пршва-км
на – нито; в – ето така; идам – това; рджари – свят цар; варя – главен; читрам – удивително; бхаватсу – на всички вас; кам – Бог Ка; саманувратеу – на тези, които наследяват по пряка линия; йе – тези, които; адхсанам – седна на трона; рджа-кирӣа – царски шлемове; джуам – украсен; садя – незабавно; джаху – изостави; бхагават – Божествената Личност; пршва-км – желаейки да общува.
(Мъдреците казаха:) О, най-достоен от святите царе на династията Пу, които неотклонно следват самия Бог Шрӣ Ка! Няма нищо удивително в това, че си изоставил престола, украсен с шлемовете на много царе, за да получиш възможността да общуваш вечно с Божествената Личност.
Глупавите политици, заели административни постове, смятат, че тези временни длъжности са върхът на материалното благополучие и затова се държат здраво за тях до последния си миг, без да знаят, че най-висшето благо в живота е постигането на освобождение, при което човек става един от спътниците на Бога във вечната му обител. Човешкият живот е предназначен за постигането на тази цел. В Бхагавад-гӣт Богът ни уверява многократно, че най-висшето постижение е завръщането при Бога във вечната му обител. В молитвите си към Бог Нсиха Прахлда Махрджа казва: „О, Господи, аз изпитвам голям страх от материалния живот, но никак не се боя от твоя страшен и свиреп образ на Нсихадева. Материалното съществуване е като воденичен камък, който ни премазва. Ние сме паднали в този ужасен въртоп сред побеснелите вълни на живота, затова о, Господи, аз се моля в лотосовите Ти нозе да ме върнеш във вечната Ти обител като един от твоите слуги. Това е най-висшето освобождение, което спасява човека от материалното съществуване. Имам толкова горчив опит от материалния живот. Във всяка форма, в която се раждах под натиска на собствените си дейности, винаги преживявах много болезнено две неща: раздялата с тези, които обичах, и срещите с тези, които не желаех да виждам. За да сложа край на това, аз използвах лек, който се оказа по-опасен и от самата болест. Така живот след живот аз се нося от място на място, затова Те моля да ми дадеш убежище в лотосовите си нозе“.
Царете от рода на Павите, които превъзхождали много светци от този свят, познавали горчивия вкус на материалното съществуване. Те не били привлечени от блясъка на императорския трон, който заемали, и постоянно търсели възможност да се върнат при Бога, за да общуват вечно с него. Махрджа Парӣкит бил достоен внук на Махрджа Юдхихира. Махрджа Юдхихира предал императорския престол на внука си Махрджа Парӣкит, а той от своя страна го поверил на сина си Джанамеджая. Така постъпвали всички царе от династията, защото неотклонно следвали Бог Ка. Така преданите на Бога никога не могат да бъдат заслепени от блясъка на материалния живот. Те остават безпристрастни и непривързани към целите на лъжливото, илюзорно материално съществуване.