No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

та двяа-варша су-кумра-пда-
карору-бхв-аса-капола-гтрам
чрв-ятконнаса-туля-кара-
субхрв-нана камбу-суджта-кахам

там – него; дви-аа – шестнадесет; варшам – години; су-кумра – нежни; пда – нозе; кара – длани; ӯру – бедра; бху – ръце; аса – рамене; капола – чело; гтрам – тяло; чру – красив; ята – широки; ака – очи; уннаса – прав нос; туля – подобни; кара – уши; субхру – красиви вежди; нанам – лице; камбу – раковина; суджта – красиво изваяна; кахам – шия.

Синът на Всадева бе само на шестнайсет години. Нозете му, ръцете му, бедрата, китките, челото и останалите части на тялото му бяха оформени по съвършен начин. Той имаше прекрасни големи очи, прав нос и красиво изтеглени уши. Лицето му бе много привлекателно, а шията му бе изваяна като прелестна раковина.

Почитаните личности биват описвани, като се започва от нозете, и този признат обичай е спазен и тук, при описанието на Шукадева Госвмӣ. Той бил само на шестнайсет години. Но човекът бива уважаван не заради възрастта си, а заради постиженията си; човек може да е постигнал зрелост благодарение на опита си, а не на възрастта си. Шрӣ Шукадева Госвмӣ, наречен тук син на Всадева, със знанията и с опита си превъзхождал всички мъдреци, които се били събрали там, въпреки че бил само на шестнайсет години.

« Previous Next »