No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

са чинтаянн иттхам атхшод ятх
муне сутокто ниртис такаккхя
са сдху мене на чиреа такак-
нала прасактася виракти-краам

са – той, царят; чинтаян – мислейки; иттхам – ето така; атха – сега; ашот – чу; ятх – както; муне – на мъдреца; сута-укта – произнесено от сина; нирти – смърт; такака-кхя – по отношение на летящата змия; са – той (царят); сдху – добре; мене – прие; на – не; чиреа – дълго време; такака – летяща змия; аналам – огън; прасактася – за този, който е прекалено привързан; виракти – безразличие; краам – причина.

Докато царят се разкайваше така, до него стигна вестта, че синът на мъдреца го е проклел и той ще трябва да умре от ухапването на една летяща змия. Царят прие това като добра вест, защото то щеше да му помогне да стане безразличен към светските неща.

Истинското щастие се постига в духовното битие, т.е. когато се прекрати повтарянето на раждането и смъртта. Човек може да сложи край на този кръговрат само като се върне при Бога. В материалния свят той не може да се освободи от необходимостта отново и отново да се ражда и умира дори и ако се издигне до най-висшата планета (Брахмалока). Въпреки това обаче ние не искаме да приемем пътя, водещ към съвършенството. Следвайки този път, човек се освобождава от всички материални привързаности и става достоен да влезе в духовното царство. Затова тези, които живеят в бедност, имат по-голям шанс за успех от хората, които преуспяват материално. Махрджа Парӣкит бил велик предан на Бога и бил напълно достоен за царството на Бога. Но той бил император на целия свят и материалните му богатства били препятствия по пътя към съвършенството, към заслуженото от него положение на един от придружителите на Бога в духовното небе. Като предан на Бога, той знаел, че необмисленото проклятие на малкия брхмаа е благословия за него, защото щяло му помогне да се откъсне от светските си политически и обществени дейности. Шамӣка Муни много съжалявал за случилото се и сметнал за свой дълг да съобщи на царя вестта, за да може той да се приготви за завръщането си при Бога. Шамӣка Муни изпратил на царя известие, че глупавият му син Шги, един могъщ малък брхмаа, е злоупотребил с духовната си сила и неоснователно е проклел царя. Това, че царят окичил този муни с мъртвата змия като с гирлянд, не било достатъчно основание за осъждането му на смърт. Но понеже проклятието не можело да се върне, съобщили на царя да се приготви да умре след една седмица. И Шамӣка Муни, и царят били осъзнали духовната си същност. Шамӣка Муни бил мистик, а Махрджа Парӣкит бил предан. И двамата се намирали на едно равнище в себепознанието, и двамата не се бояли да посрещнат смъртта. Махрджа Парӣкит можел да отиде при мъдреца и да го помоли за прошка, но мъдрецът му бил предал вестта за неизбежната смърт с толкова много болка, че царят не искал да го кара с присъствието си да се срамува още повече. Той решил да се приготви за неминуемата смърт и да намери пътя за завръщане при Бога.

Човешкият живот е една възможност живото същество да се завърне при Бога, т.е. да се освободи от материалното битие, от кръговрата на раждането и смъртта, и в системата на варшрама дхарма всички мъже и жени получавали необходимата за това подготовка. Системата на варшрама дхарма се нарича още сантана дхарма, вечните предписани дейности. Тя подготвя човека за завръщането му при Бога. Семейният човек трябва първо да се оттегли в горите и да живее като внапрастха, за да получи пълно знание, а след това, преди да настъпи неизбежната смърт, да приеме саннса. Парӣкит Махрджа имал щастието да получи предизвестие за смъртта си седем дена преди тя да настъпи. Но обикновените хора не знаят кога ще умрат, въпреки че смъртта със сигурност ще дойде. Глупавите хора забравят, че смъртта е неизбежна, и пренебрегват дълга си – да се подготвят за завръщане при Бога. Те погубват живота си, като се отдават на животинските си склонности – угощения, пиянство, развлечения и наслаждения. Хората от Кали юга водят такова безотговорно съществуване заради греховното си желание да отхвърлят брахминската култура, съзнанието за Бога и защитата на кравите. Държавата трябва да използва всичките си средства, за да развива тези три неща и с това да научи хората как да се приготвят за смъртта. Държава, която прави това, наистина е държава на всеобщо благоденствие. Правителството на Индия трябва да следва примера на Махрджа Парӣкит, съвършения владетел, а не да подражава на материалистическите държави, в които няма никаква представа за царството на Бога, което е крайната цел на човешкия живот. Упадъкът на идеалите на индийската цивилизация е довел до деградация човешкото общество не само в Индия, но и извън нейните предели.

« Previous Next »