ТЕКСТ 14
ибхир чито бхедже
навама пртхива вапу
дугдхемм ошадхӣр випрс
теня са ушаттама
ибхи – от мъдреците; чита – помолен; бхедже – прие; навамам – деветата; пртхивам – владетел на земята; вапу – тяло; дугдха – доене; имм – всички тези; ошадхӣ – блага, родени от земята; випр – о, брхмаи; тена – чрез; аям – това; са – той; ушаттама – красива и привлекателна.
О, брхмаи, след молбите на мъдреците в деветата си инкарнация Богът се яви в тялото на цар (Птху), който обработваше земята, за да се получават от нея най-различни блага. Благодарение на това земята стана прекрасна и много привлекателна.
Преди идването на цар Птху царяла страшна разруха заради лошото управление и порочния живот на предишния цар, бащата на Махрджа Птху. Представителите на интелигенцията (мъдреците и брхмаите) не само молели Бога да се появи, но и свалили предишния цар. Царят е длъжен да бъде благочестив и добродетелен и да се грижи за благополучието на поданиците си. Когато започне да пренебрегва задълженията си, представителите на интелигенцията трябва да го свалят от престола. Самите те обаче не заемат царския трон, защото имат по-важни задължения в името на добруването на обществото. Вместо да заемат мястото на царя, брхмаите молели Бога да се появи и Той дошъл като Махрджа Птху. Достойните брхмаи, които са истински мъдри, никога не се стремят към политическа власт. Махрджа Птху извлякъл от земята много блага. Заради достойния цар били щастливи не само поданиците – земята също станала прекрасна и много привлекателна.