ТЕКСТ 5

След като сътворил безбройните вселени в махат-таттва, пуруа влязъл във всяка вселена като втори пуруа, Гарбходака-шйӣ Виу. Когато видял, че във вселената няма нищо друго, освен мрак и пространство, и няма никакво убежище, където можеш да се подслониш, Той напълнил част от вселената със собствената си пот и легнал в тази вода. Тя се нарича Гарбходака. След това от пъпа му израснало лотосово стъбло, върху чийто цвят се родил Брахм, главният съзидател на вселената. Брахм станал съзидател на вселената, а самият Бог във формата си на Виу поел отговорността за поддържането ѝ. Брахм бил създаден от качеството на практи, наречено раджо-гуа, проявлението на страстта в природата, а Виу станал господарят на проявлението на доброто. Какво вече обяснихме, Виу стои над всички проявления и никога не бива докосван от влиянието на материята. От Брахм се появява Рудра (Шива), който отговаря за проявлението на невежеството, мрака. По волята на Бога той разрушава цялото творение. Следователно тримата – Брахм, Виу и Шива – са инкарнации на Гарбходака-шйӣ Виу. От Брахм произлизат останалите полубогове – Дака, Марӣчи, Ману и още много други, – за да породят живите същества във вселената. Ведите възхваляват Гарбходака-шйӣ Виу в химните Гарбха-стути, които започват с описанието на Бога, който има хиляди глави и пр. Гарбходака-шйӣ Виу е Повелителят на вселената и винаги остава трансцендентален, макар че лежи в нея. Това вече обяснихме. Този Вишу, който е пълна част от Гарбходака-шйӣ Виу, е Свръхдушата на живота във вселената. Той е известен като поддръжника на вселената – Кшӣродака-шйӣ Виу.

В различните милениуми се появяват различни инкарнации. Тези инкарнации са безброй, но някои от тях се открояват повече сред останалите: Матся, Кӯрма, Варха, Рма, Нсиха, Вмана и още много други. Те се наричат лӣл инкарнации. След това са инкарнациите на качествата: Брахм, Виу и Шива (Рудра). Те отговарят за различните проявления на материалната природа.

Бог Виу не се различава от Божествената Личност. Шива заема междинно положение между Божествената Личност и живите същества (джӣвите). Брахм винаги принадлежи към джӣва-таттва. Богът дарява най-благочестивото живо същество, което е най-велик негов предан, със способността да твори. Това живо същество се нарича Брахм. Силата му е като силата на отразената в скъпоценните камъни слънчева светлина. Когато няма живо същество, което е достойно да заеме поста на Брахм, самият Бог става Брахм и изпълнява задълженията му.

Шива не е обикновено живо същество. Той е пълна част от Бога, но тъй като пряко контактува с материалната природа, положението му се различава все пак от трансценденталното положение на Бог Виу. Тази разлика е като разликата между млякото и изварата. Изварата също е мляко, но не може да се използва като заместител на млякото.

След това са инкарнациите на Ману. В продължение на един ден от живота на Брахм (който според земното летоброене се равнява на 4 300 000 х 1000 години) има четиринайсет инкарнации на Ману. Следователно в един месец на Брахм те са 420, а в една година – 5040. Брахм живее сто такива години, значи в целия му живот има 5040 х 100, или 504 000 Ману. Вселените са безброй и във всяка от тях има по един Брахм. Всички вселени се създават и унищожават по време на вдишването и издишването на пуруа – можем да си представим колко стотици милиони Ману се появяват при едно издишване на пуруа.

В нашата вселена се открояват следните инкарнации на Ману – Ягя като Свямбхува Ману, Вибху като Сврочиша Ману, Сатясена като Уттама Ману, Хари като Тмаса Ману, Ваикуха като Раивата Ману, Аджита като Чкуша Ману, Вмана като Ваивасвата Ману (той управлява настоящата епоха), Срвабхаума като Свари Ману, абха като Дака-свари Ману, Вишваксена като Брахма-свари Ману, Дхармасету като Дхарма-свари Ману, Судхм като Рудра-свари Ману, Йогешвара като Дева-свари Ману и Бхадбхну като Индра-свари Ману. Това са четиринайсетте Ману, които обхващат период от 4 300 000 000 слънчеви години, както казахме по-горе.

След това са югватрите, т.е. инкарнациите за всеки милениум. Югите са четири – Сатя, Трет, Двпара и Кали. Инкарнациите във всяка юга имат различен цвят – бял, червен, черен и жълт. В Двпара-юга се появил Бог Ка, който бил черен на цвят, а в Кали-юга дошъл Чайтаня, който е жълт.

Всички инкарнации на Бога са споменати в свещените писания. Никой самозванец не може да се обяви за инкарнация, защото всяка една инкарнация е описана в шстрите. Инкарнацията не се обявява сама за инкарнация на Бога – разпознават я великите мъдреци според признаците ѝ, описани в свещените писания. Свещените писания посочват отличителните белези на всяка инкарнация и мисията, която тя изпълнява.

Освен преките инкарнации има и безброй упълномощени инкарнации. Те също са споменати в свещените писания. Тези инкарнации могат да бъдат упълномощени пряко или опосредствано. Когато са упълномощени пряко, те се наричат инкарнации, но когато са упълномощени опосредствано, тогава са вибхӯти. Пряко упълномощени инкарнации са Кумрите, Нрада, Птху, Шеша, Ананта и пр. Вибхӯтите са описани много подробно в Бхагавад-гӣт в главата Вибхӯти-йога. Първоизточникът на всички видове инкарнации е Гарбходака-шйӣ Виу.