ТЕКСТ 11
наманти ят-пда-никетам тмана
шивя хнӣя дханни шатрава
катха са вӣра шриям ага дустядж
юваиатотсраум ахо сахсубхи
наманти – покланят се; ят-пда – чиито нозе; никетам – в; тмана – собствено; шивя – благо; хнӣя – донасяха; дханни – богатство; шатрава – врагове; катхам – каква бе причината; са– той; вӣра – доблестен; шриям – богатства; ага – о; дустяджм – ненадминати; юв – в разцвета на младостта; аиата – пожела; утсрашум – да изостави; ахо – възклицание; саха – с; асубхи – живота.
Той бе толкова велик император, че всичките му врагове идваха и му се покланяха в нозете. Заради собственото си благо те му даваха всичките си богатства. Той бе млад, в разцвета на силите си, и притежаваше несметни царски съкровища. Защо пожела да изостави всичко, дори и живота си?
Нищо не помрачавало живота на Махрджа Парӣкит. Той бил съвсем млад и можел да живее щастливо, като се наслаждава на силата и богатствата си. Затова нямало никаква причина да се оттегля от активния живот. Събирането на държавните данъци също не му създавало затруднения, защото той бил толкова могъщ и храбър, че дори враговете му идвали при него, падали в нозете му и в името на собственото си благо му давали всичките си богатства. Махрджа Парӣкит бил благочестив цар. Той побеждавал всичките си врагове и царството му процъфтявало: в изобилие имало мляко, зърно и метали, реките били пълноводни, а планините – богати на руда. И така, в материално отношение всичко било напълно благополучно. Нямало причини Махрджа Парӣкит преждевременно да се разделя с царството и с живота си. Мъдреците с нетърпение очаквали да научат защо станало така.