No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 32

тасяива кхилам тмна
манямнася кхидята

кася нрадо 'бхгд
шрама прг удхтам

тася – негов; евам – така; кхилам – несъвършено; тмнам – душа; манямнася – мислейки наум; кхидята – съжалявайки; кася – на Ка-ваипяна Вяса; нрада абхгт – Нрада дойде там; шрамам – колибата; прк – преди; удхтам – каза.

Както се спомена и по-рано, Нрада пристигна в колибата на Ка-дваипяна Вса на брега на Сарасватӣ точно когато Всадева съжаляваше за несъвършенството си.

Празнотата, която чувствал Всадева, не се дължала на недостиг на знание. Бхгавата дхарма е чисто предано служене на Бога, до което монистите нямат достъп. Те не се числят към парамахасите (най-съвършените сред личностите, приели живота в отречение). Шрӣмад Бхгаватам изобилства с разкази за трансценденталните дейности на Божествената Личност. Макар че Вса бил инкарнация на Бога, надарена с особени пълномощия, той чувствал неудовлетворение, защото никъде в произведенията си не бил обяснил както трябва трансценденталните дейности на Бога. Шрӣ Ка лично бил вложил вдъхновението в сърцето му, затова сега той почувствал тази празнота. Тук категорично се казва, че без трансцендентално любовно служене на Бога всичко е безсмислено и пусто, а в трансценденталното служене всичко става осезаемо и реално и няма нужда човек да се занимава допълнително с плодоносни дейности или емпирични философски разсъждения.

« Previous Next »