ТЕКСТ 20
ева ятанта виджане
мм хгочаро гирм
гамбхӣра-шлака вч
шуча прашамаянн ива
евам – така; ятантам – този, който се опитва; виджане – в това уединено място; мм – на мен; ха – каза; агочара – отвъд материалния звук; гирм – реч; гамбхӣра – сериозна; шлака – приятна за слушане; вч – думи; шуча – скръб; прашамаян – облекчение; ива – като.
Като видя как се опитвам да медитирам в това уединено място, за да облекчи мъката ми, Божествената Личност, която е отвъд всички материални описания, ми каза тези сериозни и ласкави думи.
Във Ведите се казва, че не можем да опишем Бога с обикновени думи и не можем да го постигнем с материална интелигентност. Но по безпричинната му милост можем да получим сетива, с които да го чуем или да говорим с него. Това е едно проявление на изключителната енергия на Бога. Човек, който е дарен с милостта му, може да го чуе. Богът бил много доволен от Нрада Муни и затова го дарил с необходимата сила, за да може той да го чуе. Но тези, които са още в изпитателния стадий на регулираното предано служене, не могат да общуват с Бога непосредствено. Тази възможност била особен подарък за Нрада. Когато чул ласкавите слова на Бога, мъката му от раздялата с него малко утихнала. Един предан, който обича Бога, постоянно усеща болка от раздялата с него и затова непрекъснато е потопен в трансцендентален екстаз.