No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

етвад уктвопарарма тан махад
бхӯта набхо-лигам алигам ӣшварам
аха ча тасмаи махат махӣясе
шӣрванма видадхе 'нукампита

етват – така; уктв – изговорен; упарарма – престана; тат – този; махат – велик; бхӯтам – прекрасен; набха-лигам – въплътен в звук; алигам – невидян от очите; ӣшварам – върховният повелител; ахам – аз; ча – също; тасмаи – на него; махатм – великия; махӣясе – на прославения; шӣр – с глава; аванмам – почитания; видадхе – изпълних; анукампита – получил благоволението му.

След това този върховен повелител, въплътен в звук и невидим за очите, но много прекрасен, замлъкна. С чувство на благодарност аз му отдадох почитания, като наведох глава.

Между това да се види Богът и да се чуе гласът му, няма разлика. Божествената Личност е създала четирите Веди с диханието си и може да бъде видяна и осъзната чрез трансценденталния им звук. Бхагавад-гӣт също е звуково изображение на Бога и по същност не се различава от него. Заключението е, че човек може да види и да чуе Бога, когато постоянно повтаря трансценденталните звуци.

« Previous Next »