ТЕКСТ 26
нмнй анантася хата-трапа пахан
гухни бхадри ктни ча смаран
г паряас туа-ман гата-спха
кла пратӣкан вимадо виматсара
нмни – святото име, слава и пр.; анантася – на безкрайния; хата-трапа – освободен от всички условности на материалния свят; пахан – чрез повторение, многократно четене и пр.; гухни – загадъчен; бхадри – благотворни; ктни – дейности; ча – и; смаран – непрекъснато помнене; гм – по земята; паряан – пътувайки навсякъде; туа-ман – напълно удовлетворен; гата-спха – без никакви материални желания; клам – време; пратӣкан – очаквайки; вимада – без гордост; виматсара – без враждебност.
Така пренебрегнах всички условности на материалния свят и започнах постоянно да възпявам святото име и слава на Бога. Възпяването и помненето на трансценденталните забавления на Бога е много благотворно. По този начин аз пътувах по цялата земя напълно удовлетворен, смирен и свободен от завист.
Разказвайки за себе си, Нрада Муни всъщност описва живота на искрения предан. След като получи посвещение от Бога или от истински негов представител, преданият започва с голяма сериозност да възхвалява величието на Бога и да пътува по целия свят, за да могат и другите да чуят за славата на Бога. Този вид предани не се стремят към материална полза. Те са водени от едно-единствено желание: да се върнат обратно при Бога. И това става, когато в определеното време напуснат материалното си тяло. Тъй като имат в живота си най-висшата цел – връщането при Бога, – те никога не завиждат на никого, нито се гордеят, че са достойни да се върнат при Бога. Единственото им занимание е да повтарят и да помнят святото име, слава и забавления на Бога и според силите си да разпространяват това послание и сред другите за тяхно добро, без да очакват в замяна никакво материално възнаграждение.