ТЕКСТ 19
ядшараам тмнам
аиката шрнта-вджинам
астра брахма-широ мене
тма-тра двиджтмаджа
яд – когато; ашараам – без да има друг начин да се защити; тмнам – самия себе си; аиката – видя; шрнта-вджинам – изтощените коне; астрам – оръжие; брахма-шира – най-висшето или абсолютно (ядрено); мене – използва; тма-трам – просто за да се спаси; двиджа-тма-джа – синът на брхмаа.
Когато синът на брхмаа (Ашваттхм) видя, че конете му са изтощени, той реши, че не му остава нищо друго, освен да използва най-могъщото оръжие – брахмстрата (вид ядрено оръжие).
Ядреното оръжие, което се нарича брахмстра, се използва само в крайни случаи, когато няма никакъв друг изход. По-особено внимание тук заслужава думата двиджтмаджа, защото Ашваттхм не притежавал всички качества на брхмаите, въпреки че бил син на Дрочря. Брхмаи се наричат само най-интелигентните хора; това не е титла, която може да се предава по наследство. В предишните стихове Ашваттхм бе наречен брахма-бандху, приятел на брхмаа. Ако човек е приятел на брхмаа, това не означава още, че има качествата на брхмаите. Само когато развият всички необходими качества, синът или приятелят на един брхмаа могат да се нарекат брхмаи. В тази шлока Ашваттхм нарочно е наречен син на брхмаа, защото решението, което взел, било прибързано и незряло.