ТЕКСТ 40
сӯта увча
ева парӣкат дхарма
пртха кена чодита
наиччхад дханту гуру-сута
ядяпй тма-хана махн
сӯта – Сӯта Госвмӣ; увча – каза; евам – това; парӣкат – изпитван; дхармам – в знание за дълга; пртха – Шрӣ Арджуна; кена – от Бог Ка; чодита – поощряван; на аиччхат – не хареса; хантум – да убие; гуру-сутам – сина на учителя; ядяпи – въпреки че; тма-ханам – убиеца на синовете; махн – много велик.
Сӯта Госвмӣ каза: Въпреки че Ка подтикваше Арджуна да убие сина на Дрочря, изпитвайки религиозността му, Арждуна, великата душа, не искаше да направи това – макар че Ашваттхм бе извършил отвратителното убийство на роднините му.
Несъмнено Арджуна бил велика душа и дадената шлока отново потвърждава това. Самият Бог призовавал Арджуна да убие сина на Дроа, но Арджуна смятал, че той трябва да бъде пощаден, защото бил син на великия му учител Дрочря, макар и недостоен син, който на своя глава бил извършил толкова много безсмислени злодеяния.
Бог Шрӣ Ка подтиквал Арджуна просто за да изпита чувството му за дълг. Не защото Арджуна нямал чувство за дълг или пък защото Бог Ка не знаел колко силно е то. Но Бог Шрӣ Ка подлага на изпитания много от преданите си, за да усили чувството им за дълг. Гопӣте също били подлагани на такива изпитания. През подобни изпитания преминал и Прахлда Махрджа. Чистите предани винаги успешно преодоляват изпитанията, които им изпраща Богът.