ТЕКСТ 10
абхидравати мм ӣша
шарас таптясо вибхо
кма дахату м нтха
м ме гарбхо ниптятм
абхидравати – приближавайки се към; мм – мен; ӣша – о, Господи; шара – стрелата; тапта – огнена; аяса – желязо; вибхо – о, велики; кмам – желание; дахату – нека да изгори; мм – мен; нтха – о, защитнико; м – не; ме – моя; гарбха – плод; ниптятм – да бъде погубен.
О, Господи, Ти си всемогъщ. Една огнена желязна стрела стремително приближава към мен. О, Господи, ако това е волята Ти, нека ме изпепели, но не позволявай да изгори и умъртви плода ми. Моля те, прояви тази милост, о, Господи.
Това се случило след смъртта на Абхиманю, съпруга на Уттар. Като негова вдовица, Уттар трябвало да го последва, но понеже носела в утробата си великия предан на Бога, Махрджа Парӣкит, тя била отговорна за безопасността му. Майката на детето носи голямата отговорност за защитата му, затова Уттар не се смутила да каже това направо на Бог Ка. Тя била дъщеря на велик цар, съпруга на велик герой, ученичка на велик предан, а по-късно станала майка и на един достоен цар. Може да се каже, че ѝ било провървяло във всички отношения.