ТЕКСТ 37
апй адя нас тва сва-ктехита прабхо
джихсаси свит сухдо 'нуджӣвина
йе на чняд бхавата падмбуджт
паряа рджасу йоджитхасм
апи – ако; адя – днес; на – нас; твам – Ти; сва-кта – извърши сам; ӣхита – всички задължения; прабхо – о, Господи; джихсаси – изоставяйки; свит – вероятно; сухда – близки приятели; ануджӣвина – живеейки по милостта на; йем – на когото; на – нито; ча – и; анят – всеки друг; бхавата – твои; пада-амбуджт – от лотосовите нозе; паряам – зависими; рджасу – на царете; йоджита – отдадени на; ахасм – вражда.
О, Господи, Ти сам изпълни всички задължения. Нима днес ще ни напуснеш, макар че сме напълно зависими от милостта Ти и освен теб, няма кой друг да ни защити сега, когато всички царе враждуват с нас?
Павите били много щастливи, защото въпреки добрата си съдба изцяло се уповавали на милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого, е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Рваа, който искал да построи стълба до райските планети, и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Павите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шрӣ Ка, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество е зависимо по природа. Следователно съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат антха, лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сантха, такива, които имат защитник. Хората трябва да се опитат да станат сантха, за да бъдат винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на външната материална природа те се заблуждават и забравят, че материалното съществуване е един сложен лабиринт. Затова Бхагавад-гӣт (7.19) учи, че след много, много раждания някой получава щастието да разбере, че Всудева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на махтмите. Всички членове на семейството на Павите били махтми, които били глава на семейство. Махрджа Юдхихира стоял начело на тези махтми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣт и на всички Пури, особено на Бхгавата Пура, са неизменно свързани с историята на тези махтми, Павите. За тях раздялата с Бога била като изваждането на рибата от водата. Затова Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукетра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можело да се разправят с Павите. Не само Павите били заобиколени от врагове; ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.