ТЕКСТ 37

Павите били много щастливи, защото въпреки добрата си съдба изцяло се уповавали на милостта на Бога. В материалния свят да зависиш от милостта на някого, е признак на голяма несполука, но в трансценденталните взаимоотношения с Бога да зависиш напълно от него – това е най-голямото щастие. Материалната болест е резултат от стремежа към пълна независимост. Но жестоката материална природа не позволява на никого да стане независим. Безполезния си илюзорен опит да станат независими от строгите закони на природата хората наричат материален прогрес на експерименталното знание. Всичко в материалния свят се основава на тези измамни опити за постигане на независимост от природните закони. Като се започне от Рваа, който искал да построи стълба до райските планети, и се стигне до сегашната епоха, хората постоянно се опитват да преодолеят законите на природата. Сега те се опитват да достигнат далечните планетарни системи с помощта на електронни и механични средства. Но най-висшата цел на човешката цивилизация е упоритият труд под ръководството на Бога и постигането на пълна зависимост от него. Най-висшето постижение на съвършената цивилизация е хората да работят всеотдайно и в същото време да се уповават изцяло на Бога. Павите по съвършен начин следвали принципите на тази цивилизация. Те напълно зависели от добрата воля на Бог Шрӣ Ка, но не били лениви безделници, които злоупотребяват с милостта му. Те притежавали прекрасни лични качества и били ненадминати в дейностите си. Но въпреки това винаги търсели милостта на Бога, защото знаели, че всяко живо същество е зависимо по природа. Следователно съвършенството на живота е да станем зависими от волята на Бога и да се откажем от въображаемата си независимост в материалния свят. Тези, които се стремят към измамната независимост, се наричат антха, лишени от покровител, докато тези, които напълно зависят от волята на Бога, се наричат сантха, такива, които имат защитник. Хората трябва да се опитат да станат сантха, за да бъдат винаги защитени от неблагоприятните условия в материалното битие. Под влияние на външната материална природа те се заблуждават и забравят, че материалното съществуване е един сложен лабиринт. Затова Бхагавад-гӣт (7.19) учи, че след много, много раждания някой получава щастието да разбере, че Всудева е всичко и че най-добрият път в живота е човек напълно да му се отдаде. Това е отличителната черта на махтмите. Всички членове на семейството на Павите били махтми, които били глава на семейство. Махрджа Юдхихира стоял начело на тези махтми, а царица Кунтӣ им била майка. Затова наставленията на Бхагавад-гӣт и на всички Пури, особено на Бхгавата Пура, са неизменно свързани с историята на тези махтми, Павите. За тях раздялата с Бога била като изваждането на рибата от водата. Затова Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ чувствала тази раздяла като удар от мълния и всичките ѝ молитви имали една цел – да се опита да убеди Бога да остане с тях. Макар че в битката при Курукетра вражеските царе били убити, синовете и внуците им на свой ред можело да се разправят с Павите. Не само Павите били заобиколени от врагове; ние всички постоянно се намираме в подобни обстоятелства и най-добрият път в живота е напълно да се предадем на волята на Бога и с негова помощ да преодолеем всички трудности на материалното битие.