ТЕКСТ 49
бла-двиджа-сухн-митра-
пит-бхрт-гуру-друха
на ме сн ниран моко
хй апи варютютаи
бла – момчета; дви-джа – два пъти родените; сухт – доброжелатели; митра – приятели; пит – родители; бхрт – братя; гуру – учители; друха – този, който е убил; на – никога; ме – моите; ст – да бъде; нират – от ада; мока – освобождение; хи – несъмнено; апи – макар че; вара – години; аюта – милиони; ютаи – добавени.
Аз убих много юноши, брхмаи, доброжелатели, приятели, родители, учители и братя. И милиони години да живея, няма да мога да избегна ада, който ме очаква заради тези грехове.
Във всяка една война е неизбежно масовото убийство на невинни живи същества – деца, брхмаи и жени, – което се смята за най-големия грях. Те са невинни създания и писанията не позволяват убийството им при никакви обстоятелства. Махрджа Юдхихира знаел за тези масови убийства. Освен това от двете страни се сражавали приятели, родители и учители и всички те били убити. Самата мисъл за тези убийства го карала да се ужасява и той смятал, че ще трябва да прекара в ада милиони и милиарди години.