No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 15

ятра дхарма-суто рдж
гад-пир вкодара
ко 'стрӣ гива чпа
сухт кас тато випат

ятра – там, където е; дхарма-сута – синът на Дхармарджа; рдж – царят; гад-пи – с могъщия си боздуган в ръка; вкодара – Бхӣма; ка – Арджуна; астрӣ – който носи оръжието; гивам – Гӣва; чпам – лък; сухт – доброжелател; ка – Бог Ка, Божествената Личност; тата – затова; випат – превратности.

О, колко е удивително влиянието на неумолимото време! То е необратимо – как иначе щяха да ви сполетят толкова несгоди, въпреки че с вас бяха цар Юдхихира – син на полубога, управляващ религията; Бхӣма, великият воин с боздуган; великият стрелец с лък Арджуна с могъщото си оръжие Гӣва и преди всичко Богът, открит доброжелател на Павите?

Павите разполагали с всичко необходимо и в материално, и в духовно отношение. От материална гледна точка те били добре защитени, защото сред тях били двама велики воини – Бхӣма и Арджуна. Що се отнася до духовността, царят сам бил символ на религията, но освен това Бог Шрӣ Ка, Божествената Личност, бил доброжелател на Павите и лично се грижел за делата им. И въпреки това Павите трябвало да преминат през много несгоди. Въпреки силата на благочестивите си дейности, въпреки личните си качества, опита си в управлението, силата на оръжията си и прякото покровителство на Бог Ка, Павите преживели толкова превратности на съдбата, че това можело да се обясни само с въздействието на кла, неумолимото време. Кла не се различава от самия Бог; по въздействието на кла можем да се съди за незнайните желания на самия Бог. Когато никое човешко същество не може да промени хода на събитията, тогава е безсмислено да се скърби.

« Previous Next »