ТЕКСТ 17
тасмд ида даива-тантра
вявася бхаратарабха
таснувихито 'нтх
нтха пхи прадж прабхо
тасмт – следователно; идам – това; даива-тантрам – единствено омаята на провидението; вявася – утвърждавайки; бхарата-абха – о, най-добър от потомците на Бхарата; тася – от него; анувихита – както пожела; антх – безпомощните; нтха – о, господарю; пхи – просто се погрижи; прадж – за поданиците; прабхо – о, господарю.
О, най-добър от потомците на Бхарата (Юдхихира), затова твърдя, че всичко това е част от плана на Бога. Ти трябва да приемеш този незнаен замисъл и да го следваш. О, господарю мой, сега ти стоиш начело на царството – ти трябва да се погрижиш за тези поданици, останали без защита.
Една известна поговорка гласи, че свекървата учи снаха си, като поучава дъщеря си. По същия начин Богът учи света, като дава наставления на преданите си. Искрените предани няма какво ново да научат от Бога, защото на тях Той дава наставления отвътре. Когато Богът подрежда обстоятелствата така, че да поучава някой предан, както станало с учението на Бхагавад-гӣт, Той прави това, за да даде възможност на ограничените хора да научат нещо. Затова дълг на преданите е търпеливо да преминават през страданията, които Богът им изпраща, и да ги приемат като благословия. Бхӣмадева посъветвал Павите решително да поемат отговорностите на управлението. След битката при Курукетра нещастните поданици били останали без покровителство и очаквали Махрджа Юдхихира да поеме властта. Чистите предани приемат нещастията като прояви на благоразположението на Бога. Между едното и другото няма разлика, защото Богът е абсолютен.