ТЕКСТ 32
шрӣ-бхӣма увча
ити матир упакалпит вит
бхагавати ствата-пугаве вибхӯмни
сва-сукхам упагате квачид вихарту
практим упеюи яд-бхава-правха
шрӣ-бхӣма увча – Шрӣ Бхӣмадева каза; ити – така; мати – мислене, чувстване и желаене; упакалпит – вложени; вит – освободени от всички сетивни желания; бхагавати – на Божествената Личност; ствата-пугаве – на предводителя на преданите; вибхӯмни – на великия; сва-сукхам – себеудовлетворение; упагате – на него, който е достигнал това; квачит – понякога; вихартум – от трансцендентално удоволствие; практим – в материалния свят; упеюи – приеми това; ят-бхава – от когото творението; правха – се поражда и унищожава.
Бхӣмадева каза: Нека всичките ми мисли, чувства и желания, които толкова дълго бяха заети с най-различни предмети и предписани задължения, сега се насочат към всемогъщия Бог Шрӣ Ка. Той винаги е себеудовлетворен, но като водач на всички предани, понякога Той се наслаждава на трансцендентално удоволствие, слизайки в материалния свят, макар че материалният свят е сътворен от самия него.
Бхӣмадева бил държавник, старейшина на династията Куру, велик военачалник и предводител на катриите и затова умът му трябвало да се занимава с много различни въпроси, а мислите, желанията и чувствата му били свързани с най-различни обекти. Но сега, за да постигне чисто предано служене, той искал да насочи цялата сила на мислите, чувствата и желанията си към Върховното Същество, Бог Ка. Богът тук е описан като всемогъщ предводител на преданите. Макар че Бог Ка е изначалната Божествена Личност, Той идва на земята лично, за да дари чистите си предани с благословията на преданото служене. Понякога Той идва в изначалния си облик на Бог Ка, а понякога – като Бог Чайтаня. Те двамата са предводители на чистите предани. Чистите предани не желаят нищо друго, освен да служат на Бога, затова са наричани ствата. От всички ствати най-висшестоящ е Богът. Бхӣмадева също нямал други желания. Ако човек не се е освободил от всички материални желания, Богът няма да му стане водач. Желанията не могат да се изкоренят, но трябва да се пречистят. Самият Бог утвърждава в Бхагавад-гӣт, че дава наставления в сърцето на чистия си предан, който постоянно му отдава служене. Тези наставления се дават не с материална цел; те са предназначени единствено да помогнат на предания да се върне обратно вкъщи, при Бога (10.10). На обикновения човек, който иска да господства над материалната природа, Богът само позволява да действа и наблюдава дейностите му. Но Той никога не му дава наставления, как да се върне обратно при него. Такава е разликата в отношението на Бога към различните живи същества – предани и неотдадени. Той е предводител на всички живи същества, подобно на царя, който управлява както затворниците, така и свободните граждани. Но отношението му към тях е различно, в зависимост от това, дали те са предани или неотдадени. Неотдадените не искат да слушат наставленията на Бога и затова за тях Той мълчи, макар че наблюдава всичките им дейности и им дава съответните последици от тях, независимо дали добри или лоши. Преданите стоят над материалните представи за добро и лошо. Те вървят напред по пътя към трансцендентното, затова нямат никакви материални стремежи. Освен това преданите познават Шрӣ Ка като изначалния Нряа, защото чрез пълната си част Бог Шрӣ Ка се появява като Краодака-шйӣ Виу, изначалната причина на цялото материално творение. Богът също желае да общува с чистите си предани и само заради тях идва на земята и ги въодушевява. Богът се появява по своя собствена воля. Той не е заставен от условията на материалната природа. Тук Той е наречен вибху, всемогъщ, защото никога не е подвластен на законите на материалната природа.