ТЕКСТ 11

Предишната шлока посочи колко е важно човек да развие привързаност към Мукунда. Различните хора си поставят различни цели. Обикновено по-голямата част от хората са материалисти, които искат да изпитат колкото се може повече материално удоволствие. След това идват трансценденталистите, които познават до съвършенство природата на материалното наслаждение и затова избягват подобен илюзорен живот. Благодарение на себепознанието те са постигнали вътрешно удовлетворение. По-висши от тях са преданите на Бога, които нито се стремят да се наслаждават на материалния свят, нито желаят да се освободят от него. Целта им е да удовлетворят Бога, Шрӣ Ка. С други думи, преданите на Бога не искат нищо за себе си. Те могат да приемат всички материални удобства, ако такова е желанието на Бога, но могат и да изоставят всички удобства, включително и освобождението, ако Богът желае това. Те не могат да бъдат наречени и вътрешно удовлетворени, защото единственото им желание е удовлетворението на Бога. В тази шлока Шукадева Госвмӣ препоръчва методът на трансценденталното повтаряне на святото име на Бога. Когато повтаря и слуша святото име на Бога без оскърбления, човек опознава най-напред трансценденталната форма на Бога, след това качествата му, после трансценденталната природа на забавленията му и т.н. Тук се казва, че след като чуе святото име на Бога от истински авторитети, човек трябва непрекъснато да го повтаря. Следователно първото важно условие е да се слуша от авторитети. Когато човек слуша святото име, постепенно у него се пробужда желанието да слуша за формата на Бога, за качествата на Бога, за неговите забавления и т.н., а това на свой ред развива потребността му да възпява величието на Бога. Този процес се препоръчва не само за хората, които искат да успеят в преданото служене, но и за тези, които са привързани към материалния живот. Според Шрӣ Шукадева Госвмӣ този път към успеха е потвърден и сигурен; до такова заключение са стигнали и всички предишни чрии. И така, няма нужда от повече доказателства. Процесът е подходящ не само за тези, които искат да преуспеят в различните сфери на човешка дейност, но и за тези, които вече са постигнали успех в плодоносните дейности, философията или преданото служене на Бога.

Шрӣла Джӣва Госвмӣ учи, че святото име трябва да се повтаря високо, а също и без оскърбления, което пък се препоръчва в Падма Пура. Човек може да се избави от последиците на всичките си грехове, като се отдаде на Бога. Човек може да се спаси от всички оскърбления, нанесени в краката на Бога, като приеме подслон при святото му име. Но нищо не може да защити този, който извършва оскърбления в краката на святото име на Бога. Тези десет на брой оскърбления са описани в Падма Пура.

Първото оскърбление е човек да говори против великите предани, които разпространяват славата на Бога.

Второто оскърбление е да се гледа на святите имена на Бога със светски представи. Богът е собственик на всички вселени, затова на различните места може да е известен с различни имена, но това ни най-малко не принизява съвършенството му. Всички имена, отнасящи се до Върховния Бог, са еднакво святи, защото назовават Бога. Те са могъщи като самия Бог, затова човек е свободен да възславя Бога, като го назовава с името, което е прието на това място, където той живее. Имената на Бога са съвършено трансцендентални, затова човек не трябва да гледа на тях като на материални обекти.

Третото оскърбление е да се пренебрегват наставленията на авторитетните чрии, духовните учители.

Четвъртото оскърбление е да се злослови по адрес на писанията или на ведическото знание.

Петото оскърбление е да се смята святото име на Бога за материално. Святото име е тъждествено със самия Бог; човек трябва да разбере, че между Бога и името му няма разлика.

Шестото оскърбление е да се тълкува святото име. Богът и святото му име не са фикция. Невежите мислят, че Богът съществува само във въображението на поклонниците, затова гледат и на святото име като на измислица. Ако някой мисли по този начин, никога няма да постигне успех в повтарянето на святото име.

Седмото оскърбление е човек съзнателно да извършва грехове, като се уповава на силата на святото име. В писанията се казва, че като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си греховни действия. Но този, който използва трансценденталния процес, за да продължава да върши грехове, надявайки се да неутрализира последиците им с повтаряне на святото име, е най-големият оскърбител в краката на святото име. Той не може да се пречисти с нито един от препоръчаните методи за изкупление. С други думи, човек може да е извършвал грехове, преди да започне да повтаря святото име на Бога. Но след като приеме убежище при святото име и получи сигурната му закрила, той за нищо на света не трябва отново да върши грехове, разчитайки, че повтарянето на святото име ще го спаси.

Осмото оскърбление е човек да мисли, че святото име на Бога и повтарянето му са вид материална благочестива дейност. Има различни видове благочестиви дейности, чрез които могат да се постигнат определени материални блага, но святото име и повтарянето му не са просто благочестиви дейности. Несъмнено повтарянето на святото име е свята дейност, но човек не трябва да го използва за постигане на материални цели. Тъй като святото име и Богът са напълно тъждествени, човек не трябва да използва святото име в служба на човечеството. Върховният Бог е върховният наслаждаващ се. Той не е слуга на никого и не е подчинен на волята на никого. Затова човек не трябва да се опитва да прави от святото име свой слуга; святото име на Бога е тъждествено с Бога.

Деветото оскърбление е човек да обяснява трансценденталната природа на святото име пред хора, които нямат желание да го повтарят. Ако наставлява такива недоброжелателни слушатели, човек върши оскърбление в нозете на святото име.

Десетото оскърбление е човек да не изпитва влечение към святото име на Бога дори след като е слушал за трансценденталната му природа. Като следствие от повтарянето на святото име на Бога човек се освобождава от лъжливия егоизъм. Лъжливият егоизъм намира израз в това, че човек се мисли за наслаждаващия се на този свят и смята, че всичко е предназначено изключително за неговото собствено удоволствие. Целият материален свят се движи от лъжливите егоистични концепции „аз“ и „мое“, но в резултат от повтарянето на святото име човек се освобождава от тези заблуди.