No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

татраикваява дхйед
авюччхиннена четас

мано нирвиая юктв
тата кичана на смарет

пада тат парама виор
мано ятра прасӣдати

татра – впоследствие; ека – един по един; аваявам – крайниците на тялото; дхйет – трябва да се съсредоточиш върху; авюччхиннена – като държиш в ума си цялостната форма; четас – с ума; мана – ум; нирвиаям – без да е замърсен от сетивните обекти; юктв – съгласуван; тата – след това; кичана – нищо друго; на – не; смарет – мисли за; падам – личност; тат – тази; парамам – Върховен; вио – на Виу; мана – умът; ятра – след което; прасӣдати – става спокоен.

След това трябва да медитираш върху крайниците на Виу, но същевременно да държиш в ума си представата за цялото му тяло. По този начин умът се освобождава от всички сетивни обекти. Не трябва да мислиш за нищо друго. Виу, Върховната Божествена Личност, е Окончателната Истина, затова умът може да се успокои напълно само когато е потопен в него.

Объркани от външната енергия на Виу, глупавите хора не знаят, че крайната цел на търсенето на щастие е човек да общува лично с Бог Виу, Божествената Личност. Виу-таттва е безкрайна съвкупност от различни трансцендентални форми на Божествената Личност, а Говинда, Бог Ка, е върховната, изначалната форма на виу-таттва и върховната причина на всички причини. Следователно най-висшата медитация е да се мисли за Виу, т.е. да се медитира върху трансценденталната форма на Виу, и особено на Бог Ка. Тази медитация може да започне от лотосовите нозе на Бога. Но човек не трябва да забравя цялостната форма на Бога или да се отклонява от нея; затова той трябва да мисли последователно за различните части от трансценденталното тяло на Бога. Тази шлока категорично утвърждава, че Върховният Бог не е безличностен. Той е личност, но тялото му се различава от телата на обусловените личности, каквито сме ние. В противен случай за постигането на пълно духовно съвършенство Шукадева Госвмӣ нямаше да препоръчва медитация, която започва от праава-окра и стига до крайниците на тялото на самия Виу. Следователно големите храмове на Индия, в които се обожават формите на Виу, не са места за идолопоклонничество, както смятат ограничените хора. Напротив, те са духовни средища за медитация върху трансценденталните крайници на Виу. Благодарение на непроницаемата енергия на Бога мӯртите, обожавани в храмовете на Виу, са тъждествени с Бог Виу. Затова описаната в шстрите медитация върху крайниците на Виу в храма дава възможност дори на начинаещите да концентрират вниманието си върху Виу, макар че за тях е трудно да седят неподвижно и да се съсредоточават върху праава окра или върху крайниците на Виу, както съветва тук великият авторитет Шукадева Госвмӣ. Вече обяснихме, че обикновените хора могат да извлекат по-голяма полза, ако медитират върху формата на Виу в храма, отколкото ако медитират върху окра, духовното съчетание „а-у-м“. Между окра и формите на Виу няма разлика, въпреки че хората, които не познават науката за Абсолютната Истина, се опитват да провокират разногласия, като разделят формите на Виу от окра. Тук се посочва, че формата на Виу е крайната цел на медитацията. Затова е по-добре човек да се съсредоточава върху формите на Виу, отколкото върху безличностната окра. Вторият процес е по-труден от първия.

« Previous Next »