ТЕКСТ 2
шротавдӣни рджендра
н санти сахасраша
апашятм тма-таттва
гхеу гха-медхинм
шротавя-дӣни – теми за слушане; рджендра – о, императоре; нм – на човечеството; санти – има; сахасраша – стотици и хиляди; апашятм – на слепите; тма-таттвам – знанието за аза, окончателната истина; гхеу – у дома; гха-медхинм – на хората, които са прекалено погълнати от материалното.
О, императоре, хората, които са погълнати от материалното, са глухи за науката за окончателната истина, затова дискутират всякакви други теми от живота на човешкото общество.
В свещените писания има две названия за семейните. Едното е гхастха, а другото е гхамедхӣ. Гхастхи са хората, които живеят със съпругите и децата си, но водят трансцендентален живот, като се стремят да осъзнаят крайната истина. Гхамедхӣ са тези, които живеят само за интересите на своето семейство, в тесния или в по-широкия смисъл на тази дума, и изпитват неприязън към останалите. Думата медхӣ означава „злоба“. Гхамедхӣте се интересуват единствено от собствените си семейни работи и завиждат на другите. Затова те никога не са в добри отношения един с друг. Същото става и на равнището на класите, обществата и народите, които заради користните си интереси постоянно влизат в противоречия помежду си. В епохата на Кали всички семейни хора си завиждат, защото са глухи за знанието за крайната истина. Те се интересуват от политика, наука, обществен живот, икономика и пр., но в същото време поради оскъдните си познания никога не се замислят как да решат основния проблем в живота – да победят раждането, смъртта, старостта и болестите. Целта на човешкия живот е да се сложи край на проблемите на раждането, смъртта, старостта и болестите. Но заблуждавани от материалната природа, гхамедхӣте забравят всичко за себепознанието. Окончателното разрешение на всички проблеми в живота е човек да се върне вкъщи, обратно при Бога; както се казва в Бхагавад-гӣт (8.16), по този начин той се избавя от страданията в материалното съществуване – раждането, смъртта, старостта и болестите.
За да се върне вкъщи, обратно при Бога, човек трябва да слуша повествованията за Върховния Бог и за неговото име, форма, качества, забавления, атрибути и обкръжение. Глупавите хора не разбират това. Те искат да слушат за имената и формите на тленните неща и не знаят как да използват склонността си за слушане така, че да постигнат абсолютното благо. Освен това в заблуждението си те създават лъжлива литература, която се опитва да опише името, формата и качествата на крайната истина. Следователно човек не трябва да бъде гхамедхӣ, който живее само за да завижда на другите. Напротив, той трябва да бъде истински семеен, следващ наставленията на писанията.