ТЕКСТ 33
надьо 'ся ньо 'тха танӯ-рухи
махӣ-рух вишва-танор нпендра
ананта-вӣря швасита мтаришв
гатир вая карма гуа-правха
надя – реките; ася – на него; ня – вени; атха – и след това; танӯ-рухи – космите по тялото; махӣ-рух – растенията и дърветата; вишва-тано – на вселенската форма; нпа-индра – о, царю; ананта-вӣря – на всемогъщия; шваситам – дишане; мтаришв – въздух; гати – движение; вая – отминаващите епохи; карма – дейност; гуа-правха – последиците на гуите на природата.
О, царю, реките са вените на гигантското тяло на Бога, дърветата са космите му, а всемогъщият въздух – дъхът му. Отминаващите епохи са движенията му, а негови дейности са взаимодействията на трите гуи на материалната природа.
Божествената Личност не е нито мъртъв камък, нито е бездейна, както ограничено мислят представителите на някои философски школи. Богът се движи заедно с хода на времето, затова освен дейностите си в сегашното, знае всичко за миналото и за бъдещето. За него няма нищо неизвестно. Обусловените души са управлявани от взаимодействията на гуите на материалната природа, които всъщност са дейности на Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣт (7.12), гуите на природата са подчинени на него и затова природните процеси не се извършват сляпо или от само себе си. Волята на Бога е силата, която привежда всичко в движение. Ето защо не трябва да мислим, че Богът е бездеен, въпреки че се срещат и подобни схващания. Във Ведите се казва, че Върховният Бог, като всеки висшестоящ, не е длъжен да прави нищо, но всичко се извършва под неговото ръководство. Дори стръкче трева не може да се полюшне без разрешението му. В Брахма сахит (5.48) е казано, че всички вселени и оглавяващите ги Брахм съществуват само в продължение на едно негово издишване. Тук наново се твърди същото. Въздухът, в който съществуват вселените и планетите в тях, не е нищо друго, освен частица от въздуха, който си поема уникалната вир-пуруа. И така, дори като изучава реките, дърветата, въздуха и отминаващите епохи, човек може да получи представа за Личността на Бога, без да попада в капана на схващането, че Богът е лишен от форма. В Бхагавад-гӣт (12.5) се казва, че хората, които предпочитат това схващане за Върховната Истина, по пътя си се сблъскват с повече трудности, отколкото тези, които са достатъчно интелигентни, за да възприемат личностната ѝ форма.