ТЕКСТ 4
дехпатя-калатрдив
тма-саинйев асатсв апи
те праматто нидхана
пашянн апи на пашяти
деха – тяло; апатя – деца; калатра – съпруга; диу – и във всичко, което е свързано с тях; тма – собствени; саинйеу – воини; асатсу – ненадеждни; апи – въпреки; тем – на всички тях; праматта – прекалено привързан; нидханам – унищожение; пашян – преживял; апи – въпреки; на – не; пашяти – вижда това.
Личностите, които са лишени от тма-таттва, не търсят разрешение на проблемите на живота, защото са прекалено привързани към ненадеждните воини – тялото, децата и съпругата. Въпреки че са преживели достатъчно, те не съзнават, че гибелта им е неизбежна.
Материалният свят се нарича свят на смъртта. Всяко живо същество, като се започне от Брахм, който живее няколко милиарда години, и се стигне до микробите, които живеят само няколко секунди, се бори за съществуване. Следователно животът е борба с материалната природа, борба, която носи смърт на всички. В човешката форма живото същество има възможността да разбере, че е обречено в огромната борба за съществуване. Но понеже е прекалено привързано към семейството, обществото, родината си и пр., то иска да покори непобедимата материална природа с физическа сила, с помощта на децата, съпругата, роднините си и т.н. Въпреки че има достатъчно опит от собственото си минало и от живота на починалите си предшественици, човек не може да разбере, че всички тези „воини“ – децата, роднините, членовете на обществото и сънародниците му, не могат да му помогнат във великата борба. Човек трябва да се замисли над факта, че баща му и бащата на баща му вече не са между живите, което показва, че той самият също ще умре. На свой ред децата му, които един ден ще станат бащи, също ще умрат, когато им дойде времето. Никой няма да оцелее в борбата с материалната природа. Историята на човешкото общество доказва, че това е вън от всякакво съмнение. И въпреки това глупците не губят надежда, че материалната наука един ден ще ги направи безсмъртни. Тази нелепа идея, която се шири сред човешкото общество, е несъмнено голяма заблуда, а коренът ѝ е в това, че хората са забравили истинската природа на живата душа. Материалният свят е само сън, който съществува благодарение на привързаността ни към него. Истината е, че живата душа няма нищо общо с материалната природа. В океана на материалната природа бушуват вълните на времето, а така наречените жизнени условия приличат на мехурчета пяна, които приемаме за свое тяло, за своя съпруга, деца, общество, сънародници и пр. Тъй като не знаем нищо за душата, ние ставаме жертви на невежеството и пропиляваме ценната енергия на човешкия живот в напразни опити да намерим вечно съществуване – нещо, което е невъзможно в материалния свят.
Нашите приятели, роднини, така наречени съпруги и деца са не само смъртни, но и заслепени от външния блясък на материалния свят. Затова те не могат да ни спасят. Но все едно, ние продължаваме да мислим, че сред семейството, обществото или в родината си сме в безопасност.
Целият материален прогрес на човешката цивилизация може да се сравни с украсяването на труп. Всички сме вече мъртви, просто агонизираме за няколко дена, и въпреки това изразходваме цялата енергия на човешкия си живот, за да украсяваме собствения си труп.
След като разкрива безсмислието на дейностите на заблудените хора, Шукадева Госвмӣ посочва дълга на човешкото същество. Хората, които са лишени от знанието тма-таттва, са объркани, но преданите на Бога, осъзнали до съвършенство трансценденталното знание, никога не се заблуждават.