No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

стхитир ваикуха-виджая
поаа тад-ануграха
манвантари сад-дхарма
ӯтая карма-всан

стхити – правилното положение; ваикуха-виджая – триумфа на Бога на Вайкуха; поаам – поддържане; тат-ануграха – неговата безпричинна милост; манвантари – управлението на Ману; сат-дхарма – съвършени предписани задължения; ӯтая – движеща сила на дейността; карма-всан – желанието за плодоносни дейности.

Живите същества заемат правилна позиция, когато се подчиняват на законите на Бога. Тогава под покровителството на Върховната Божествена Личност те постигат пълно умиротворение. Манувците и техните закони са създадени, за да насочват живота на хората в правилна посока. Стимулът на всяка дейност е желанието на живото същество да се наслаждава на резултатите от нея.

Материалният свят се създава, съществува известно време и после се унищожава по волята на Бога. Най-напред Бог Виу в своята първа и втора инкарнация създава елементите на творението и вторичния творец, Брахм. Първата пуруа инкарнация е Мах-виу, а втората – Гарбходака-шйӣ Виу, който създава Брахм. Третата пуруа-аватра е Кшӣродака-шйӣ Виу, който е Свръхдушата на всичко във вселената и поддържа създаденото от Брахм творение. А Шива, един от многобройните синове на Брахм, унищожава творението. Следователно истинският създател на вселената е Виу, който по безпричинната си милост също така и поддържа живота на сътворените същества. Затова дълг на всички обусловени души е да признаят триумфа на Бога и да станат чисти предани, като постигнат покой в този свят, изпълнен със страдания и опасности. Обусловените души, които смятат, че материалното творение е място, където могат да удовлетворяват сетивата си, тоест душите, които са заблудени от външната енергия на Виу, са обречени отново и отново да се раждат в този свят, като остават подвластни на законите на материалната природа – законите на сътворението и унищожението.

В Бхагавад-гӣт се казва, че всички планети във вселената – като се започне от най-висшата и се стигне до най-низшата, Птлалока – подлежат на унищожение. Затова колкото и да пътуват из космоса (с помощта на добрите и лошите си дейности или с модерни космически кораби), обусловените души няма да могат да избегнат смъртта, макар че продължителността на живота на различните планети може да е различна. Единственото средство за постигане на вечен живот е човек да се върне вкъщи, обратно при Бога, където ги няма раждането и смъртта, които преследват живото същество в материалния свят. Обусловените души, които са забравили връзката си с Бога на Вайкуха, не знаят тази проста истина и затова се опитват да постигнат вечност в материалния свят. Заблудени от външната енергия, те се занимават с най-различни форми на икономически и религиозни дейности и забравят, че истинското им предназначение е да се върнат вкъщи, обратно при Бога. М кара обусловените души да забравят това толкова дълбоко, че те нямат дори желание да се върнат при Бога. Стремежът към сетивно наслаждение ги обрича отново и отново да се раждат и умират. Така те напразно пропиляват човешкия си живот, пропускайки възможността да се върнат при Виу. Свещените писания, в които са събрани законите на Ману за различните епохи и милениуми, се наричат сад-дхарма – ръководство за човешките същества, които за свое собствено добро, за да могат да постигнат целта на живота, трябва да следват наставленията им. Творението е реално, но временно проявление, създадено, за да даде възможност на обусловените души да се върнат при Бога. Желанието за връщане при Бога и дейностите, които подпомагат постигането на тази цел, са правилният начин на действие. Когато хората приемат този регулиран път, по безпричинната си милост Богът им дава пълна закрила, като на свои предани, докато неотдадените, които действат на своя собствена отговорност, рискуват да попаднат в мрежите на резултатите от дейността си. В тази връзка е много важна думата сад-дхарма. Сад-дхарма, или задълженията, които човек трябва да изпълнява, за да се върне при Бога и да стане негов чист предан, са единствената истински благочестива дейност; всички останали дейности могат да изглеждат благочестиви, но всъщност не са. Единствено по тази причина в Бхагавад-гӣт Богът призовава хората да изоставят всичките си така наречени религиозни дейности и да се посветят на преданото служене, за да се освободят от всички тревоги, с които е свързано съществуването в изпълнения с опасности материален свят. Този, който действа в рамките на сад-дхарма, се намира на верния път. Трябва да се стремим да се върнем вкъщи, обратно при Бога, а не постоянно да се раждаме и да умираме в материалния свят, приемайки за временно ползване добри или лоши тела. Човек, който действа по такъв начин, притежава истинска човешка интелигентност, затова всеки трябва да организира живота си в съответствие с тези правила.

« Previous Next »