ТЕКСТ 45

За сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят във Ведите се казва следното: ято в имни бхӯтни джянте йена джтни джӣванти ят праянтй абхисавишнти – всичко е създадено от Брахман, всичко се поддържа от Брахман и след унищожението всичко потъва в Брахман. Грубите материалисти, които не познават Брахман, Парамтм и Бхагавн, правят заключението, че първопричина на материалното проявление е материалната природа. Този възглед се споделя и от съвременните учени, които виждат в материалната природа изначална причина за всички явления в материалния свят. Тези представи се опровергават от цялата ведическа литература. Философията на Веднта утвърждава, че източник на цялото творение, поддържане и унищожение е Брахман, а в Шрӣмад Бхгаватам, естествения коментар върху Веднта, се казва: джанмдй ася ято 'нвад итараташ чртхев адхигя свар и т.н.

Инертната материална енергия притежава способността да влиза във взаимодействия, но не може да играе ролята на активно начало. Затова в коментара към сентенцията джанмдй ася авторът на Шрӣмад Бхгаватам употребява думите абхигя и свар. С други думи, Шрӣмад Бхгаватам утвърждава, че Върховният Брахман не е инертна материя, а върховно съзнание, което притежава пълна независимост. Следователно безжизнената материя не може да бъде изначалната причина за сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят. На пръв поглед изглежда, че причина за сътворението, поддържането и унищожението е материалната природа, но в действителност материалната природа се привежда в движение и се подбужда за творчество от върховното съзнаващо същество, Божествената Личност. В основата на сътворението, поддържането и унищожението стои Богът. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (9.10):

Материалната природа е една от енергиите на Бога, която действа под неговото ръководство (адхякеа). Тя започва да действа едва след като Богът хвърли върху нея трансценденталния си поглед, както майката може да създаде дете едва след контакт с бащата. Макар че на неукия може да му се струва, че детето дължи съществуването си на майката, мъдрият знае, че живот на детето дава бащата. И така, материалната природа създава подвижните и неподвижните проявления в материалния свят не самостоятелно, а след съприкосновението си с върховния баща. Представите, че материалната природа е причината за сътворението, поддържането и унищожението, се наричат „логика за бозки под брадата на козела“ (адж-гала-стана-ня). В Чайтаня чаритмта Шрӣла Кадса Кавирджа Госвмӣ описва тази логика по следния начин (в изложение от негова Божествена Милост Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддхнта Сарасватӣ Госвмӣ Махрджа): „Материалната природа, действаща в качеството на веществена причина, се нарича прадхна. Материалната природа в ролята на действена причина се нарича м, но тъй като материалната природа е инертна материя, тя не е истинската причина на творението“. Кавирджа Госвмӣ казва:

Крарава-шйӣ Виу е пълна експанзия на Ка. Той „наелектризира“ материята и я привежда в действие. Аналогията с наелектризирането е доста точна. Парчето желязо не е огън, но ако се нажежи до червено, придобива качествата на огъня и пари като огън. Материята е като парчето желязо: когато Виу хвърли поглед върху нея, тоест когато материята попадне в полето на действие на върховното му съзнание, тя се „наелектризира“, нажежава се до червено. Само благодарение на това енергията на материята започва да се проявява под формата на разнообразни действия и противодействия. Следователно инертната материя не е нито действената, нито веществената причина за космическото проявление. Шрӣ Капиладева казва:

Огънят, пламъците му, искрите и димът са едно и също нещо, защото всички са породени от огъня, но в същото време огънят се различава от пламъците, пламъците се различават от искрите, а искрите – от дима. Във всички тях: и в пламъците, и в искрите, и в дима – присъства огънят като такъв, но въпреки това по отношение едно към друго те заемат различни позиции. Космическото проявление е сравнявано с дима, защото когато се извие в небето, димът приема най-различни причудливи очертания, които напомнят познати и непознати образи от този свят. Искрите са сравнявани с живите същества, а пламъците – с материалната природа (прадхна). Но трябва да разберем, че те са способни да действат само дотолкова, доколкото притежават свойствата на огъня, от който са произлезли. И така, материалната природа, космическото проявление и живите същества са все различни енергии на Бога (огъня). Затова тези, които смятат материалната природа за първопричина на космическото проявление (практи, източник на творението според философията скхя), се заблуждават. Материалната природа не може да съществува отделно от Бога. Да се отстранява Богът, причината на всички причини, означава да се следва логиката адж-гала-стана-ня, т.е. да се правят опити да се издои мляко от месестите израстъци под брадата на козела. Те могат да приличат на бозки, но този, който се опитва да издои от тях мляко, се поставя в много глупаво положение.