ТЕКСТ 6

Както вече неколкократно обяснявахме, има два вида живи същества. Повечето от живите същества са вечноосвободени, нитя-мукта, но има и една част, които са вечнообусловени. Вечнообусловените души са склонни да пожелават господство над материалната природа, затова се сътворява материалният свят, който има две цели. Едната е да предостави възможност на обусловените души да реализират склонността си за господство над проявения космос, а другата – да им даде възможност да се върнат при Бога. Когато настъпи краят на космическото проявление, повечето обусловени души се сливат с битието на Божествената Личност Мах-виу, който е потънал в мистичен сън. Те остават в това състояние до началото на следващото творение, когато получават възможност отново да се въплътят. Но тези обусловени души, които са следвали трансценденталните звуци на Ведите, след като напуснат обусловените си груби и фини материални тела, се връщат при Бога и получават своите духовни, изначални тела. Материалното тяло се развива в резултат от това, че живите същества забравят отношенията си с Бога. По време на съществуването на космическото проявление те имат възможност да се върнат в естественото си състояние, ако се обърнат за помощ към свещените писания, милостиво съставени от Бога в различните му инкарнации. Когато човек чете или слуша трансценденталните произведения, той е в състояние да постигне освобождение дори в обусловеното състояние на материалното съществуване. Целта на всички ведически писания е да насочат човека към предано служене на Божествената Личност и щом твърдо заеме мястото си в него, човек се освобождава от обусловения живот. Материалните груби и фини форми съществуват единствено заради невежеството на обусловената душа, затова веднага щом душата стане устойчива в преданото служене на Бога, тя се освобождава от обусловеността си. Преданото служене е трансцендентална привързаност към Върховния, който е източникът на всички наслаждения и вкусове. Всички копнеят да се наслаждават, но не знаят кой е изначалният извор на всички наслаждения (расо ваи са раса хй евя лабдхвнандӣ бхавати). За това се говори във ведическите химни, които провъзгласяват, че неизчерпаемият източник на всички наслаждения е Божествената Личност. Човекът, който има щастието да научи това от Шрӣмад Бхгаватам и другите трансцендентални произведения, постига вечно освобождение и заема мястото си в царството на Бога.