ТЕКСТ 8

Аспектът сумум бонум, който притежава върховна власт, е пълна част от Божествената Личност – Парамтм, Свръхдушата. В Бхагавад-гӣт (10.42) се казва:

Всички управляващи божества, и по-специално Виу, Брахм и Шива, са различни проявления на аспекта Парамтм на Върховната Божествена Личност Шрӣ Ка. Под формата на тези проявления Парамтм влиза във всяка от вселените, които Богът създава. Но въпреки това е очевидно, че съществуват категориите контролиращ и контролирани, властващ и подвластни. Например в системата за снабдяване с хранителни стоки човекът, който проверява качеството на храната, е изграден от същите елементи, от които и този, който произвежда храната. По подобен начин всяко живо същество в материалния свят е подчинено на властта на полубоговете. Ние например имаме сетива, но те са управлявани от по-висшите управляващи божества. Не можем да виждаме без светлина, а всички източници на светлина в крайна сметка зависят от слънцето. Планетата Слънце се управлява от бога на Слънцето и зрението на човешките същества, както и на всички останали създания по Земята, зависи от него. По аналогичен начин и всички останали сетива са контролирани от полубогове, които също са живи същества като нас, с тази разлика, че те са надарени с власт, докато ние сме подчинени. Управляващите живи същества се наричат адхидаивика-пуруа, а подчинените – адхтмика-пуруа. Различието на позициите в материалния свят се определя от различието на извършените плодоносни дейности. Всяко живо същество може да стане бог на Слънцето и дори Брахм или друг полубог от висшите планетарни системи, стига да извършва висши благочестиви дейности. А този, който извършва по-низши по вид плодоносни дейности, става подчинен на висшестоящите полубогове. По този начин всички живи същества са подчинени на върховната власт на Парамтм, която определя какво положение трябва да заеме живото същество – властващо или подвластно.

Това, по което се различават управляващите от управляваните, е видът на материалното тяло. То се нарича адхибаутика-пуруа. Понякога тялото е наричано пуруа – потвърждение за това намираме в следния ведически химн: са в еа пуруо 'нна-расамая. Тялото се нарича още въплъщение анна-раса, защото се нуждае от храна. Но самото живо същество, което е въплътено в тялото, не яде нищо, защото собственикът на тялото има духовна същност. Материалното тяло е механизъм, който се износва, и затова се нуждае от постъпване на материя отвън. И така, обикновените живи същества се различават от полубоговете, които управляват планетите, само по типа на тялото анна-расамая. Слънцето има гигантско тяло, човекът – много по-малко тяло, но и двете тела са видими и са изградени от материя. Обаче богът на Слънцето и обикновеният човек, които са свързани в отношения на управляващ и подчинен, са еднакви духовни частици от Върховното Същество и именно Върховното Същество поставя различните си частици в различни позиции. Затова Върховната Личност е убежище за всички живи същества.