ТЕКСТ 1

Тук заслужава внимание думата сатӣм. Тя означава „съществуващ“ и „чист“. В случая с Махрджа Парӣкит са съвършено подходящи и двете ѝ значения. Единствената цел на Ведите е да насочат вниманието на човека към лотосовите нозе на Бог Ка; същото се казва и в Бхагавад-гӣт (15.15). За щастие, Махрджа Парӣкит изпитвал влечение към Бога още от самото начало на живота си в това тяло, когато бил в майчината си утроба. В утробата на майка си той бил поразен от брахмстрата, атомната бомба на Ашваттхм, но по милостта на Бога бил спасен от това огнено оръжие. Оттогава умът на царя непрекъснато бил съсредоточен върху Бог Ка, което му помогнало да стане съвършено чист в преданото служене. И така, събитията в живота му били такива, че по естествен начин го направили чист предан на Бога, и когато по-късно царят чул от Шрӣла Шукадева Госвмӣ, че човек трябва да обожава само Бога, независимо дали е изпълнен с желания или е напълно освободен от тях, естественото му влечение към Ка укрепнало. Вече говорихме за това.

За да може човек да стане чист предан на Бог Ка, са много важни две неща: да има възможността да се роди в семейство на предан и да има благословията на истински духовен учител. По милостта на Бог Ка Парӣкит Махрджа получил и двете. Той се родил в семейството на предани – Павите. За да продължи династията им и да им окаже особеното си благоразположение, Богът спасил Махрджа Парӣкит, който по-късно, пак по волята на Бога, бил прокълнат от сина на един брхмаа и така успял да се срещне с духовен учител – Шукадева Госвмӣ. В Чайтаня чаритмта се казва, че човек получава щастието да постигне пътя на преданото служене по милостта на духовния учител и на Бог Ка. Това се отнася в пълна степен и за Махрджа Парӣкит. Тъй като бил роден в семейство на предани, той имал възможността да се докосне до Ка и оттогава нататък никога не го забравил. Впоследствие Бог Ка му дал възможност за по-нататъшно усъвършенстване в преданото служене, като го срещнал с Шукадева Госвмӣ, неотклоним предан на Бога, който владеел съвършено науката за себепознанието. Като слушал истински духовен учител, Махрджа Парӣкит могъл да съсредоточи чистия си ум върху Бог Ка още повече.