ТЕКСТ 13

Бог Шрӣ Ка е цялостната форма както на материалното, така и на духовното съществуване. Акхила означава „цялостен, съвършен“, обратно на кхила, „низш“. Както се казва в Бхагавад-гӣт, има два вида природа (практи): материална и духовна, или външна и вътрешна енергия на Бога. Материалната природа се нарича апар, низша, а духовната природа се нарича висша или трансцендентална. Формата на Бога не е изградена от низшата, материалната природа; Той е съвършената трансценденталност. Освен това Той е мӯрти, т.е. притежава трансцендентална форма. По-малко интелигентните хора, които не познават трансценденталната форма на Бога, го описват като безличностен Брахман. Но Брахман е само сиянието на трансценденталното му тяло (яся прабх). Преданите, които познават трансценденталната форма на Бога, му отдават служене. По безпричинната си милост Богът им отвръща и ги освобождава от всички нещастия. Благочестивите хора в този свят, които следват правилата на Ведите, също са му скъпи и затова Той защитава и тях. А неблагочестивите и неотдадените се противят срещу принципите на Ведите, затова постоянно се натъкват на препятствия, когато вършат престъпните си дела. Някои от тях получават особеното благоволение на Бога – Той ги убива лично. Така станало с Рваа, Хираякашипу и Каса. По този начин демоните получават освобождение, с което Богът слага край на демоничните им деяния. Той е като нежен баща, независимо дали дарява преданите с благосклонността си или пък наказва демоните. Той е вечно милостив към всички, защото е цялостната, съвършената форма на битието, вместваща в себе си всички видове индивидуално съществуване.

Най-висшето равнище на духовно съществуване е равнището парамахаса. Според Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ само парамахасите могат да разберат истински Бога. Както човек осъзнава трансценденталността първо в качеството ѝ на безличностен Брахман, после на локализирана Парамтм и накрая на Божествената Личност, Пуруоттама, Бог Ка, така човек постепенно напредва и в саннса, духовния живот. Куӣчака, бахӯдака, париврджакчря и парамахаса са последователните етапи в саннса, живота в отречение. Царица Кунтӣдевӣ, майката на Павите, говори за тях в молитвите си към Бог Ка (Първа песен, глава осма). По правило парамахаси могат да бъдат както имперсоналистите, така и преданите, но според Шрӣмад Бхгаватам (по думите на Кунтӣдевӣ) парамахаси са тези, които могат да разберат чистата бхакти йога. Кунтӣдевӣ обръща внимание на това, че Богът идва (паритря сдхӯнм) главно за да даде бхакти йога на парамахасите. Затова истинското значение на названието парамахаса е „чист предан на Бога“. Шрӣла Джӣва Госвмӣ направо утвърждава, че най-висшата цел е бхакти йога, чрез която човек приема трансценденталното любовно служене на Бога. Тези, които тръгват по пътя на бхакти йога, са истински парамахаси.

Богът е много милостив към всеки и затова имперсоналистите, които приемат бхакти като средство да се слеят с битието му в неговото безличностно брахмаджьоти, също постигат желаната си цел. В Бхагавад-гӣт (4.11) Богът обещава успех на всички: йе ятх м прападянте. Според Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ има два вида парамахаси: брахмнандӣ (имперсоналисти) и премнандӣ (предани). И двете категории постигат целите си, въпреки че премнандӣте са по-щастливи от брахмнандӣте. Но хората и от двете категории са трансценденталисти и нямат нищо общо с низшата, материалната природа, пълна с неизменни житейски страдания.