No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

намо намас те 'ств абхя стват
видӯра-кхя муху куйогинм
нираста-смтишайена рдхас
сва-дхмани брахмаи расяте нама

нама нама те – нека отдам смирените си почитания на Теб; асту – са; абхя – на великия спътник; стватм – на потомците на династията Яду; видӯра-кхя – този, който е недостижим за любителите на празни спорове; муху – винаги; ку-йогинм – за неотдадените; нираста – унищожен; смя – равен; атишайена – величие; рдхас – великолепие; сва-дхмани – в собствената си обител; брахмаи – в духовното небе; расяте – наслаждава се; нама – покланям се.

Нека отдам смирените си почитания на спътника на давите, този, който е недостижим за неотдадените. Той е върховният наслаждаващ се на материалния и духовния свят, но въпреки това Той се наслаждава в обителта си в духовното небе. Никой не е равен на него, защото трансценденталното му великолепие е неизмеримо.

Трансценденталните проявления на Върховния Бог Шрӣ Ка имат два аспекта. От една страна, Той е постоянен спътник на чистите предани и затова става потомък на династията Яду, приятел на Арджуна, един от жителите на Вндвана, син на Нанда-Яшод, приятел на Судм, Шрӣдм и Мадхумагала, любим на девойките от Враджабхӯми и пр. Това е част от личностния му аспект. А чрез безличностния си аспект Той разпространява сиянието брахмаджьоти, което е безкрайно и всепроникващо. Една част от всепроникващото брахмаджьоти, което може да се сравни със слънчевите лъчи, е обвита от мрака на махат-таттва; тази незначителна част се нарича материален свят. В материалния свят има безброй вселени, подобни на вселената, която познаваме, и във всяка от тях има стотици хиляди планети, подобни на планетата, на която живеем. В една или друга степен материалистите са привлечени от безкрайно разпространяващото се сияние на Бога, а преданите се интересуват повече от личната му форма, от която произлиза всичко (джанмдй ася ята). Както слънчевите лъчи се излъчват от слънцето, така брахмаджьоти се излъчва от Голока Вндвана, най-висшата духовна планета в духовното небе. Необятната духовна шир е изпълнена с духовни планети, наречени Вайкухи, и се простира далеч отвъд материалното небе. Материалистите нямат достатъчно знание дори за материалното небе – какво могат да си представят те за духовното? Затова материалистите винаги остават далеч от Бога. Дори ако след време успеят да изобретят машина, чиято скорост се доближава до скоростта на вихъра или на ума, те пак няма да могат да достигнат планетите в духовното небе. Затова за тях Богът и неговата обител винаги ще си останат мит и неразрешима загадка, а преданите винаги ще могат да общуват с Бога.

Великолепието на Бога в духовното небе е безкрайно. В своите пълни части Той живее заедно с освободените си предани спътници на всяка от неизброимите духовни планети във Вайкуха, а имперсоналистите, които искат да се слеят с битието на Бога, могат да бъдат само духовни искри в брахмаджьоти. Те не притежават необходимите качества, за да станат спътници на Бога на планетите във Вайкуха или на върховната планета Голока Вндвана, която в Бхагавад-гӣт е наречена мад-дхма, а тук – сва-дхма.

Тази мад-дхма или сва-дхма е описана в Бхагавад-гӣт (15.6) по следния начин:

на тад бхсаяте сӯрьо
на шашко на пвака
яд гатв на нивартанте
тад дхма парама мама

За да се осветява, тази сва-дхма на Бога няма нужда от светлината на слънцето, на луната или на електричеството. Тя е върховната обител и който отиде там, никога повече не се връща в материалния свят.

Планетите Вайкухи и Голока Вндвана са самоозаряващи се. Лъчите на тези сва-дхми на Бога изграждат същността на брахмаджьоти. Както се потвърждава във Ведите – в Муака Упаниад (2.2.10), Каха Упаниад (2.2.15) и Шветшватара Упаниад (6.14):

на татра сӯрьо бхти на чандра-трака
нем видюто бхнти куто 'ям агни
там ева бхнтам ану бхти сарва
тася бхс сарвам ида вибхти

В сва-дхма няма нужда от слънце, луна и звезди, за да има светлина. Там няма нужда от електричество и от осветителни тела. И не само това; блясъкът на тези самоозаряващи се планети е източник на цялото сияние. Всичко, което свети, отразява лъчите на сва-дхма.

Заслепен от сиянието на безличностното брахмаджьоти, човек не може да познае личностната природа на трансценденталното. Затова в Ӣшопаниад (15) преданият се моли Богът да отдръпне ослепителното си сияние, така че той да види истината. Там се казва:

хирамайена птреа
сатяспихита мукхам
тат тва пӯанн апву
сатя-дхармя дайе

„О, Господи, Ти поддържаш всичко – както материята, така и духа – и всичко процъфтява благодарение на твоята милост. Преданото служене на Теб (бхакти йога) е истинската религия (сатя-дхарма) и аз съм се посветил на това служене. Милостиво ме защити и ми покажи истинското си лице. Моля Те, вдигни булото на своето сияние брахмаджьоти, за да мога да видя формата Ти на вечно блаженство и знание“.

« Previous Next »