ТЕКСТ 14
намо намас те 'ств абхя стват
видӯра-кхя муху куйогинм
нираста-смтишайена рдхас
сва-дхмани брахмаи расяте нама
нама нама те – нека отдам смирените си почитания на Теб; асту – са; абхя – на великия спътник; стватм – на потомците на династията Яду; видӯра-кхя – този, който е недостижим за любителите на празни спорове; муху – винаги; ку-йогинм – за неотдадените; нираста – унищожен; смя – равен; атишайена – величие; рдхас – великолепие; сва-дхмани – в собствената си обител; брахмаи – в духовното небе; расяте – наслаждава се; нама – покланям се.
Нека отдам смирените си почитания на спътника на давите, този, който е недостижим за неотдадените. Той е върховният наслаждаващ се на материалния и духовния свят, но въпреки това Той се наслаждава в обителта си в духовното небе. Никой не е равен на него, защото трансценденталното му великолепие е неизмеримо.
Трансценденталните проявления на Върховния Бог Шрӣ Ка имат два аспекта. От една страна, Той е постоянен спътник на чистите предани и затова става потомък на династията Яду, приятел на Арджуна, един от жителите на Вндвана, син на Нанда-Яшод, приятел на Судм, Шрӣдм и Мадхумагала, любим на девойките от Враджабхӯми и пр. Това е част от личностния му аспект. А чрез безличностния си аспект Той разпространява сиянието брахмаджьоти, което е безкрайно и всепроникващо. Една част от всепроникващото брахмаджьоти, което може да се сравни със слънчевите лъчи, е обвита от мрака на махат-таттва; тази незначителна част се нарича материален свят. В материалния свят има безброй вселени, подобни на вселената, която познаваме, и във всяка от тях има стотици хиляди планети, подобни на планетата, на която живеем. В една или друга степен материалистите са привлечени от безкрайно разпространяващото се сияние на Бога, а преданите се интересуват повече от личната му форма, от която произлиза всичко (джанмдй ася ята). Както слънчевите лъчи се излъчват от слънцето, така брахмаджьоти се излъчва от Голока Вндвана, най-висшата духовна планета в духовното небе. Необятната духовна шир е изпълнена с духовни планети, наречени Вайкухи, и се простира далеч отвъд материалното небе. Материалистите нямат достатъчно знание дори за материалното небе – какво могат да си представят те за духовното? Затова материалистите винаги остават далеч от Бога. Дори ако след време успеят да изобретят машина, чиято скорост се доближава до скоростта на вихъра или на ума, те пак няма да могат да достигнат планетите в духовното небе. Затова за тях Богът и неговата обител винаги ще си останат мит и неразрешима загадка, а преданите винаги ще могат да общуват с Бога.
Великолепието на Бога в духовното небе е безкрайно. В своите пълни части Той живее заедно с освободените си предани спътници на всяка от неизброимите духовни планети във Вайкуха, а имперсоналистите, които искат да се слеят с битието на Бога, могат да бъдат само духовни искри в брахмаджьоти. Те не притежават необходимите качества, за да станат спътници на Бога на планетите във Вайкуха или на върховната планета Голока Вндвана, която в Бхагавад-гӣт е наречена мад-дхма, а тук – сва-дхма.
Тази мад-дхма или сва-дхма е описана в Бхагавад-гӣт (15.6) по следния начин:
на тад бхсаяте сӯрьо
на шашко на пвака
яд гатв на нивартанте
тад дхма парама мама
За да се осветява, тази сва-дхма на Бога няма нужда от светлината на слънцето, на луната или на електричеството. Тя е върховната обител и който отиде там, никога повече не се връща в материалния свят.
Планетите Вайкухи и Голока Вндвана са самоозаряващи се. Лъчите на тези сва-дхми на Бога изграждат същността на брахмаджьоти. Както се потвърждава във Ведите – в Муака Упаниад (2.2.10), Каха Упаниад (2.2.15) и Шветшватара Упаниад (6.14):
на татра сӯрьо бхти на чандра-трака
нем видюто бхнти куто 'ям агни
там ева бхнтам ану бхти сарва
тася бхс сарвам ида вибхти
В сва-дхма няма нужда от слънце, луна и звезди, за да има светлина. Там няма нужда от електричество и от осветителни тела. И не само това; блясъкът на тези самоозаряващи се планети е източник на цялото сияние. Всичко, което свети, отразява лъчите на сва-дхма.
Заслепен от сиянието на безличностното брахмаджьоти, човек не може да познае личностната природа на трансценденталното. Затова в Ӣшопаниад (15) преданият се моли Богът да отдръпне ослепителното си сияние, така че той да види истината. Там се казва:
хирамайена птреа
сатяспихита мукхам
тат тва пӯанн апву
сатя-дхармя дайе
„О, Господи, Ти поддържаш всичко – както материята, така и духа – и всичко процъфтява благодарение на твоята милост. Преданото служене на Теб (бхакти йога) е истинската религия (сатя-дхарма) и аз съм се посветил на това служене. Милостиво ме защити и ми покажи истинското си лице. Моля Те, вдигни булото на своето сияние брахмаджьоти, за да мога да видя формата Ти на вечно блаженство и знание“.