ТЕКСТ 20

Шукадева Госвмӣ е един от видните гата-вялӣки, които са освободени от погрешни схващания, и затова разкрива прозрението си за Бог Шрӣ Ка – Той е Божествената Личност, най-висшето съвършенство. Всички се стремят към благоволението на богинята на щастието, без да знаят, че Бог Шрӣ Ка е любимият съпруг на всички богини на щастието. В Брахма сахит се казва, че в трансценденталната си обител Голока Вндвана Богът пасе кравите сурабхи, заобиколен от стотици хиляди богини на щастието, които му служат. Богините на щастието са проявления на трансценденталната енергия на удоволствието на Бога (хлдинӣ-шакти), която е част от вътрешната му енергия. Когато бил на Земята, Богът показал отчасти дейностите на своята енергия на удоволствието в забавленията си рса-лӣл, за да привлече обусловените души, които иначе се стремят само към измамното удоволствие на долнопробното полово наслаждение. Чистите предани на Бога като Шукадева Госвмӣ, който напълно бил преодолял влечението към отвратителния полов живот в материалния свят, разисквали действията на енергията на удоволствието на Бога не заради секс, а за да се насладят на трансценденталния вкус, който пленените от половия живот материалисти не могат да усетят. Половият живот в материалния свят е главната причина за обусловеното съществуване в оковите на илюзията и Шукадева Госвмӣ със сигурност бил напълно равнодушен към него; освен това проявленията на енергията на удоволствието на Бога нямат никаква връзка с толкова низко нещо като половия живот в материалния свят. Бог Чайтаня бил много стриктен саннсӣ и не позволявал на никоя жена да се приближи до него дори за да се поклони и да му отдаде почитанията си. Той не слушал дори молитвите на дева-дсӣте в храма на Джаганнтха, защото на саннсӣте е забранено да слушат песните на жени. Но въпреки че бил толкова стриктен саннсӣ, Той провъзгласил обожанието, извършвано от гопӣте на Вндвана, за най-висшето любовно служене, което може да се отдаде на Бога. Шрӣматӣ Рдхрӣ е най-главната от всички тези богини на щастието, затова Тя е като второ аз на Бога, в което е въплътено удоволствието му. Тя не се различава от Ка.

Ведическите ритуали препоръчват различни видове жертвоприношения, за да се постигне най-голямото благо в живота. Всички блага, които се получават чрез извършването на жертвоприношения, се дават от богинята на щастието. И тъй като Богът е съпруг и любим на богинята на щастието, Той е господарят и на всички жертвоприношения. В крайна сметка именно Той се наслаждава на всички видове яги; затова Виу се нарича още Ягя-пати. В Бхагавад-гӣт се препоръчва всичко да се върши в името на Ягя-пати (ягртт кармаа), защото в противен случай дейностите ще носят на хората обусловено съществуване, подчинено на законите на материалната природа. Тези, които не са се освободили от погрешните схващания (вялӣкам), извършват жертвоприношения, за да удовлетворят маловажните полубогове. Но преданите на Бога знаят добре, че Бог Шрӣ Ка е върховният наслаждаващ се на всички жертвоприношения. Затова те извършват сакӣртана-ягя (шраваам кӣртана вио), която е специално препоръчана за епохата на Кали. В Кали юга не е възможно да се осъществяват други видове жертвоприношения, защото липсват подходящи условия и опитни жреци.

От Бхагавад-гӣт (3.10 – 11) научаваме, че след като дал ново раждане на обусловените души във вселената, в името на благоденствието и щастливия живот Брахм им завещал извършването на жертвоприношения. Като извършват жертвоприношения, обусловените души никога няма да срещат трудности с изхранването си. Накрая те ще пречистят битието си и по естествен начин ще се издигнат до духовното съществуване, което е истинската природа на живото същество. Обусловените души никога не трябва да изоставят извършването на жертвоприношения, благотворителността и отреченията. Целта на всички жертвоприношения е да се удовлетвори Ягя-пати, Божествената Личност. Богът се нарича още и Прадж-пати. Според Каха Упаниад единният Бог е предводителят на безбройните живи същества. Той е този, който ги поддържа (еко бахӯн йо видадхти кмн). Затова Богът е наричан върховен Бхӯта-бхт, поддръжник на всички живи същества.

Живите същества са надарени с интелигентност, съответстваща на миналите им дейности. Те не притежават еднаква интелигентност, защото както се казва в Бхагавад-гӣт (15.15), развитието на интелигентността се контролира от Бога. Като Парамтм, Свръхдуша, Богът живее във всяко сърце и единствено от него идва силата на паметта, на знанието и на забравата (матта смтир гнам апохана ча). По милостта на Бога някои ясно могат да си спомнят миналите си дейности, докато за други това е непосилно. По милостта на Бога някои са надарени с изключителен интелект, докато пак по волята на Бога други са глупаци. Следователно Богът е Дхим-пати, господар на интелигентността.

Обусловените души се опитват да станат господари на материалния свят. Всеки се опитва да властва над материалната природа, като използва всички възможности на интелигентността си. Тази злоупотреба с интелигентността на живото същество се нарича безумие. Човек трябва да използва интелигентността си, за да се освободи от материалните окови. Но от безумие обусловените души използват цялата си енергия и интелигентност за сетивно наслаждение и съзнателно извършват всякакви злодеяния. Вместо да постигнат необусловен живот и пълна свобода, безумните обусловени души потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в различните видове робство в материалните тела. Всичко, което виждаме в материалното проявление, е сътворено от Бога. Затова Богът е истинският собственик на всички вселени. Обусловената душа може да се наслаждава на една частица от това материално творение, но не независимо, а под контрола на Бога. Така ни учи Ӣшопаниад. Човек трябва да се задоволява с това, което му дава Господарят на вселената. Само от лудост живите същества се опитват да посягат на чуждия дял от материалните блага.

От безпричинна милост към обусловените души Богът на вселената идва с помощта на собствената си енергия (тма-м), за да възстанови вечната връзка между живите същества и себе си. Той съветва всички да му се отдадат, вместо да се обявяват за господари, които се наслаждават в ограничена степен и под неговия надзор. Когато идва, Той доказва колко по-голяма е способността му да се наслаждава и я показва, като (например) приема шестнадесет хиляди съпруги едновременно. Обусловената душа се гордее, когато има дори само една съпруга, но за Бога това е смешно. Интелигентните хора могат да разберат кой е истинският съпруг – всъщност Богът е съпругът на всички жени в своето творение, а обусловените души, които Той управлява, се гордеят, че имали една или две съпруги.

Всички титли пати, споменати в този стих, са приложими само към Бог Шрӣ Ка, затова Шукадева Госвмӣ говори за пати и гати на династията Яду. давите знаели, че Бог Ка е всичко, и след като Той завършил трансценденталните си забавления на Земята, те се върнали при него. Династията Яду била унищожена по волята на Бога, защото потомците ѝ трябвало да се завърнат вкъщи заедно с Ка. Изтреблението на династията Яду било материално „представление“, режисирано от Върховния Бог; Богът и давите са вечни спътници. И така, Богът е водачът на всички предани и затова Шукадева Госвмӣ му отдава с любов смирените си почитания.