ТЕКСТ 19

Въпреки че Върховният Бог, Божествената Личност, е господар на последователите на всички пътища за себепознание, само тези, които не се домогват до нищо, могат да го опознаят. Всички се стремят към вечен мир или вечен живот и за да постигнат тази цел, или изучават ведическите и другите религиозни писания, или се подлагат на сурови отречения като философи емпирици, йогӣ мистици и чисти предани. Но само преданите могат да разберат до съвършенство Върховния Бог, защото те са над всички домогвания. Тези, които са поели пътя към себепознанието, обикновено се делят на кармӣ, гнӣ, йогӣ и предани на Бога. Кармӣте, които са привлечени най-много от плодоносните дейности във ведическите ритуали, се наричат бхукти-кмӣ – такива, които желаят материално наслаждение. Гнӣте, които се опитват да се слеят с Върховния чрез умозрителни разсъждения, се наричат мукти-кмӣ – такива, които искат да се освободят от материалното съществуване. Йогӣте мистици, които се подлагат на различни отречения, за да овладеят осемте вида материални съвършенства, и които накрая достигат Свръхдушата (Парамтм) в състояние на транс, се наричат сиддхи-кмӣ – такива, които се стремят към съвършенството да бъдат по-леки и от най-лекото, по-тежки и от най-тежкото, да получават всичко, което желаят, да могат да управляват всеки, да създават всичко, което поискат и т.н. Могъщият йогӣ умее всичко това. Но преданите на Бога не се стремят към нищо за свое лично удовлетворение. Единственото им желание е да служат на Бога, защото Богът е велик, а те, живите същества, са негови вечно подчинени частици. Съвършеното осъзнаване на аза помага на преданите да се освободят от всички желания, да не желаят нищо за себе си. Затова те се наричат никмӣ, лишени от желания. Природата на живото същество е такава, че то не може да няма желания (бхукти-кмӣте, мукти-кмӣте и сиддхи-кмӣте желаят това, което им носи лично удовлетворение), но преданите на Бога са никмӣ, защото желаят това, което би удовлетворило Бога. Те са напълно зависими от повелите на Бога и винаги са готови да изпълняват задълженията си, за да го удовлетворят.

В началото Арджуна се проявил като един от тези, които се стремят към собствено удовлетворение, защото не искал да се сражава в битката при Курукетра. За да му помогне да се освободи от всички желания, Богът му предал Бхагавад-гӣт, която обяснява пътя на карма йога, гна йога, хаха йога и бхакти йога. Тъй като бил безкористен и искрен, Арджуна променил решението си и удовлетворил Бога, съгласявайки се да се сражава (карийе вачана тава). По този начин той се освободил от всички желания.

Тук се посочват като пример Брахм и Шива, защото Брахмджӣ, Шива, Шрӣматӣ Лакмӣджӣ и четиримата Кумри (Санака, Сантана и другите) са основателите на четирите ваиава-сампради, в които няма желания. Последователите им не се домогват до нищо. Шрӣла Джӣва Госвмӣ обяснява думата гата-вялӣкаи като проджджхита-каитаваи – „тези, които не се домогват до нищо“ (а това са само чистите предани). В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 19.149) се казва:

Няма покой за тези, които извършват благочестиви дейности заради резултатите от тях, за тези, които искат да се освободят и да се слеят с Върховния и за тези, които желаят материалните съвършенства на мистичните сили, защото всички те искат нещо за себе си. Преданите са напълно умиротворени, защото не желаят нищо за себе си и винаги са готови да служат на желанията на Бога. И така, заключението е, че Богът е Бог за всички, тъй като никой не може да осъществи желанията си без неговото разрешение. Както самият Той казва в Бхагавад-гӣт (8.9), само Той може да изпълнява желанията, защото е адхӣшвара (изначалният повелител) на всички – веднтисти, велики карма-кӣи, изтъкнати религиозни водачи, големи аскети и всички, които се стремят към духовен напредък. Но него самия го осъзнават само безкористните предани. Затова Шрӣла Шукадева Госвмӣ обръща специално внимание на преданото служене на Бога.