ТЕКСТ 22

Както вече говорихме, Богът, като Свръхдуша у всички живи същества от Брахм до нищожната мравка, дарява всички с необходимото им знание. Живото същество може да притежава знание от Бога в рамките на 50/64, т.е. седемдесет и осем процента от цялото съществуващо знание. Тъй като по природа е само частица от Бога, живото същество не е в състояние да възприеме цялото знание, което притежава Богът. В обусловеното си състояние то е обречено да забравя всичко, когато настъпва смяната на тялото, наречена смърт. След това Богът отново активира знанието, скрито в сърцето на всяко живо същество. Това се нарича пробуждане на знанието, защото процесът може да се сравни с пробуждането от сън или от безсъзнание. Пробуждането на знанието зависи изцяло от Бога, затова в реалния свят у различните хора откриваме различни степени на знание. Пробуждането на знанието не става от само себе си, нито пък се дължи на взаимодействие между материалните елементи. Източникът на знанието е самият Бог (дхи пати), защото дори Брахм е подчинен на властта на върховния творец. В началото на творението най-напред се ражда Брахм, но не от баща и майка, защото преди него няма други живи същества. Брахм се ражда от лотоса, който израства от корема на Гарбходака-шйӣ Виу. Затова той се нарича Аджа. Брахм, или Аджа, също е живо същество, неотделима частица от Бога, но понеже е най-добродетелният предан, след главното сътворение, което Богът извършва с посредничеството на материалната природа, Той вдъхновява него за вторично сътворение. Следователно нито материалната природа, нито Брахм са независими от Бога. Учените-материалисти могат само да наблюдават процесите в материалната природа, без да разбират кой ги ръководи, както детето наблюдава действието на електричеството, без да знае за инженера в електроцентралата. Несъвършенството на материалните учени се дължи на недостатъчното им знание. Ведическото знание било вложено най-напред у Брахм, затова изглежда като че ли Брахм е неговият източник. Без съмнение, Брахм го изрекъл, но той бил вдъхновен от Бога да получи това трансценденталното знание, което всъщност произлиза непосредствено от самия Бог. По тази причина Ведите се наричат апаурушея – те не са създадени от сътворено същество. Богът е съществувал още преди сътворението (нряа паро 'вяктт), затова словата, произнесени от него, са трансцендентални звукови вибрации. Между материалния и трансценденталния звук (пркта и апркта) има огромна разлика. Физиците могат да изследват единствено звука пркта, т.е. звука, който вибрира в материалното небе. Но никой в тази вселена не може да разбере ведическите звуци, записани със символи, докато не получи просветление чрез вибрациите на свръхестествения звук (апркта), който се предава по веригата на ученическата последователност – от Бога на Брахм, от Брахм на Нрада, от Нрада на Вса и т.н. Нито един светски учен не може да преведе ведическите мантри (химни) или да разкрие истинския им смисъл. Те не могат да бъдат разбрани, докато човек не е вдъхновен или посветен от авторитетен духовен учител. Изначалният духовен учител е самият Бог, източникът на парампар, от когото води началото си ученическата последователност, както ясно се казва в четвърта глава на Бхагавад-гӣт. Човек, който не е получил трансценденталното знание от авторитетна парампар, е безполезен (випхал мат), колкото и добре да е овладял светските изкуства или наука.

Вдъхновен от самия Бог, Шукадева Госвмӣ се моли да успее правилно да обясни сложния процес на сътворението в отговор на въпросите на Махрджа Парӣкит. Духовният учител е шротрия брахма-нихам – за разлика от светските учени той не се занимава със създаване на теории.