ТЕКСТ 23

Като предан, който е напълно зависим от Бога, Шукадева Госвмӣ (за разлика от материалиста, който се гордее със собствените си способности) се стреми да удовлетвори Божествената Личност, за да могат словата му да имат успех и да бъдат оценени от слушателите. Когато постигне някакъв успех, преданият винаги мисли, че е бил само инструмент, и отказва да си приписва каквито и да било заслуги за това, което е извършил. Безбожният атеист иска да си приписва заслуги за всичко, което става, понеже не знае, че без разрешението на Върховния Дух, на Божествената Личност, не може да се полюшне дори стръкче трева. Затова Шукадева Госвмӣ иска да действа под ръководството на Върховния Бог, който е вдъхновил Брахм да изговори ведическата мъдрост. Истините, изложени във ведическите писания, не са създадени от светски личности, нито пък са плод на въображението, както понякога смятат хората с ограничени знания. Ведическите истини са съвършени описания на същинската истина, лишени от грешки и неподвластни на илюзията. Шукадева Госвмӣ иска да представи истината за сътворението, но не като метафизична теория или философска хипотеза, а под формата на точни сведения и факти, защото самият Бог ще го вдъхновява да говори, както някога е вдъхновил за това Брахмджӣ. Както се казва в Бхагавад-гӣт (15.15), Богът е бащата на знанието на Веднта и единственият, който познава истинския смисъл на тази философия. Следователно няма истина, по-висша от религиозните принципи, изложени във Ведите. Ведическото знание или религия се разпространява от авторитети като Шукадева Госвмӣ, защото те са смирени предани и слуги на Бога и не желаят да се самоизтъкват, провъзгласявайки се за тълкуватели на знанието. Така се предава ведическото знание – този начин се нарича още система на парампар, или низходящ процес.

Интелигентният човек разбира съвършено ясно, че нито едно материално творение (било то собственото му тяло, плодът или цветето) не може да израсне и да се развива, ако не е докоснато от духовната енергия. Дори и най-великите умове и изтъкнати учени на този свят могат да обясняват явленията от действителността само дотолкова, доколкото им позволява интелигентността и вдъхновението, дадени от Свръхдушата. Следователно източникът на всички истини е Върховният Дух, а не грубата материя, както смятат грубите материалисти. От ведическата литература научаваме, че най-напред Богът влязъл във вакуума на материалната вселена и чак след това постепенно възникнали всички неща. Освен това Богът се намира във всяко индивидуално живо същество като локализирана Парамтм; всичко, което Той прави, е много красиво. Шестнайсетте основни елементи на творението: земя, вода, огън, въздух, небе и единадесетте сетивни органа – най-напред се създават от Бога, а след това се проявяват у живите същества. Така възникват материалните елементи, за да им се наслаждават живите същества. Следователно красивият строеж на материалните проявления е осъществен от енергията на Бога, а индивидуалните живи същества могат само да се молят на Бога да разберат правилно тези проявления. Богът е върховното същество, Той е различен от Шукадева Госвмӣ и затова човек трябва да отправя молитвите си към него. Богът помага на живото същество да се наслаждава на материалното творение, но Той самият стои настрани от това мнимо наслаждение. Шукадева се моли на Бога Той не само милостиво да му помогне да изложи тези истини, но да помогне и на слушателите му да ги разберат.