ТЕКСТ 6

Всеки любознателен човек си задава въпроса за създаването на феноменалния свят, затова няма нищо чудно, че Махрджа Парӣкит, на когото му предстояло да узнае всички дейности на Бога от духовния си учител, също задал този въпрос. За всяко непознато нещо трябва да питаме някой, който знае. Въпросът за сътворението също е от въпросите, които трябва да се задават на подходяща личност. Следователно духовният учител трябва да бъде сарва-гя, както преди малко бе наречен Шукадева Госвмӣ. Ученикът може да пита опитния си духовен учител за всички неща, свързани с Бога, които не са му известни. Това се вижда на практика в поведението на Махрджа Парӣкит. Царят вече знаел, че всичко, което вижда, е създадено от енергията на Бога, както научихме и ние в самото начало на Шрӣмад Бхгаватам (джанмдй ася ята). Сега той искал да узнае процеса на сътворението. Той знаел кой е източникът на творението, в противен случай нямаше да пита как Божествената Личност създава феноменалния свят с помощта на различните си енергии. Простият човек също знае, че творението е създадено от някого, а не се е появило от само себе си. В обкръжаващия ни свят никога не сме виждали нещо да се създава само. Глупавите хора казват, че творящата енергия е независима и действа автоматично, подобно на електричеството. Но интелигентните знаят, че дори електрическата енергия се произвежда от специалисти в електроцентралите и се разпространява навсякъде под тяхно наблюдение. Ролята на Бога като контролиращ творението е посочена дори в Бхагавад-гӣт (9.10), където ясно се казва, че материалната енергия е проявление на една от многобройните енергии на Върховния (парся шактир вивидхаива шрӯяте). Наивното момче може да остане смаяно от електрониката, която действа без човешка намеса, или от неизброимите чудеса, извършвани от електрическата енергия, но опитният възрастен знае, че зад всичко това стои живият човек, който създава енергията. „Великите“ учени и философи измислят безброй нереални теории за безличностно сътворяване на вселената, но интелигентните предани на Бога научават от Бхагавад-гӣт, че творението се управлява от ръката на Върховния Бог, както електроцентралата се управлява от инженера, който е в нея. Научните работници откриват причината и следствията на всичко. Но такива велики учени и изследователи като Брахм, Шива, Индра и много други полубогове понякога изпадат в недоумение при вида на удивителната творяща енергия на Бога, тогава какво остава за жалките светски учени, които се занимават с дреболии. Както на различните планети във вселената има различни условия за живот, както една планета е по-висша от друга, така интелектът на живите същества, които населяват тези планети, принадлежи към различни категории. В Бхагавад-гӣт се казва, че интелектът на Брахмджӣ, неразбираем и за най-големия учен на тази планета, съответства на продължителността на живота на обитателите на Брахмалока, която също е извън представите на жителите на планетата Земя. И дори Брахм, който има толкова висш интелект, в своята велика сахит (Брахма сахит, 5.1) казва:

„Има много личности, които притежават качествата на Бхагавн, но Ка е върховният, защото никой не може да го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено с блаженство и знание. Той е изначалният Бог Говинда, причината на всички причини“.

Брахмджӣ признава, че Бог Ка е върховната причина на всички причини. А с жалките си мозъци хората от тази нищожна планета смятат Бога за нещо като тях. Когато Богът заявява в Бхагавад-гӣт, че Той (Бог Ка) е всичко, умуващите философи и дръзките материалисти се присмиват пренебрежително. Тогава Той със съжаление казва:

„Глупаците ми се присмиват, когато дойда в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа и върховната ми власт върху всичко съществуващо“. (Бхагавад-гӣт, 9.11) Брахм и Шива (а също и останалите полубогове) са бхӯти, могъщи полубогове, създадени да управляват вселенските дела, както царят си избира министри. Министрите могат да бъдат наречени ӣшвари, т.е. повелители, но Върховният Бог е махешвара, създателят на повелителите. Хората, които нямат достатъчно познания, не знаят това и имат безочието да се присмиват на Бога само защото по безпричинната си милост Той се явява пред нас като човешко същество. Богът не е човешко същество. Той е сач-чид-нанда-виграха, Абсолютна Божествена Личност, и между тялото и душата му няма разлика. Той е както самата енергия, така и собственикът на енергията.

Махрджа Парӣкит не помолил духовния си учител Шукадева Госвмӣ да опише забавленията на Бог Ка във Вндвана; той искал да научи най-напред за творението на Бога. Шукадева Госвмӣ не му отвърнал, че трябва да слуша направо за трансценденталните забавления на Бога. Времето било кратко и Шукадева Госвмӣ лесно можел да започне направо с Десета песен, за да съкрати процедурата, както обикновено правят професионалните разказвачи. Но нито царят, нито великият разказвач на Шрӣмад Бхгаватам препирали като тях; и двамата напредвали през изложението последователно, така че бъдещите читатели и слушатели на Шрӣмад Бхгаватам да се поучат от тях. Тези, които са управлявани от външната енергия на Бога, т.е. които се намират в материалния свят, трябва да знаят преди всичко как работи тази външна енергия под ръководството на Върховната Личност. Чак след това те могат да се опитват да проникнат в дейностите на вътрешната енергия на Бога. Материалистите обожават най-често Дург-девӣ, външната енергия на Ка, без да знаят, че Дург-девӣ е само енергия-сянка на Бога. Зад удивителните ѝ материални действия стои ръководството на Бога, както казва Бхагавад-гӣт (9.10). Брахма сахит потвърждава, че могъщата Дург-шакти действа под ръководството на Говинда и без неговото разрешение не може да се помръдне дори стръкче трева. Затова вместо да се втурват към трансценденталните забавления, проявени от вътрешната енергия на Бога, начинаещите предани могат да узнаят колко велик е Върховният Бог, като питат за процеса, извършван от творящата му енергия. За творящата енергия и властта на Бога над нея се говори и в Чайтаня чаритмта, чийто автор предупреждава начинаещите предани колко опасно е да пренебрегват знанието за величието на Ка. Само когато познава величието на Бог Ка, човек може да има твърда и непоколебима вяра в него; в противен случай дори най-великите сред човечеството подобно на обикновените хора ще смятат Бог Ка за някой от многобройните полубогове, за историческа личност или просто за легенда. Вкусът на трансценденталните забавления на Бога във Вндвана, дори и в Дврак, е достъпен само за тези, които вече са овладели най-висшите духовни техники. Другите хора постепенно могат да достигнат това равнище чрез процеса на служене и питане, както ще стане ясно от поведението на Махрджа Парӣкит.