ТЕКСТ 12
тасмаи намо бхагавате
всудевя дхӣмахи
ян-мя дурджая
м ваданти джагад-гурум
тасмаи – на него; нама – отдавам почитанията си; бхагавате – на Божествената Личност; всудевя – на Бог Ка; дхӣмахи – медитирам върху него; ят – заради чиито; мя – енергии; дурджая – непреодолими; мм – мен; ваданти – казват; джагат – на света; гурум – господар.
Отдавам почитанията си и медитирам върху Бог Ка (Всудева), Божествената Личност. Под въздействието на непреодолимата му енергия те (неинтелигентните хора) наричат мен върховен повелител.
Както ще бъде обяснено още по-добре в следващата шлока, заблуждаващата енергия на Бога кара хората с малка интелигентност да приемат Брахмджӣ или някого другиго за Върховен Бог. Но Брахмджӣ отказва да бъде наричан така и направо отдава смирените си почитания на Бог Всудева – Шрӣ Ка, Божествената Личност, както прави и в Брахма сахит (5.1):
ӣшвара парама ка
сач-чид-нанда-виграха
андир дир говинда
сарва-краа-краам
„Върховният Бог е Божествената Личност Шрӣ Ка, изначалният Бог, който има трансцендентално тяло и е върховната причина на всички причини. Обожавам този предвечен Бог Говинда“.
Брахмджӣ е наясно за истинското си положение и знае, че объркани от заблуждаващата енергия на Бога, глупавите хора приемат кого ли не за Бог. Човек, който има чувство за отговорност като Брахмджӣ, не позволява на учениците или на подчинените си да го наричат Върховен Бог, но глупаците, възхвалявани от хора с качества на кучета, свине, камили и магарета, са много доволни, когато ги наричат Върховен Бог. В следващата шлока се обяснява защо подобни личности обичат да ги наричат Бог и защо глупавите им поклонници правят това.