ТЕКСТ 18
саттва раджас тама ити
ниргуася гус трая
стхити-сарга-ниродхеу
гхӣт мя вибхо
саттвам – гуата на доброто; раджа – гуата на страстта; тама – гуата на невежеството; ити – всички тези; ниргуася – на Трансценденталното; гу трая – са трите качества; стхити – поддържане; сарга – сътворение; ниродхеу – унищожение; гхӣт – приел; мя – чрез външната енергия; вибхо – на Върховния.
Върховният Бог е чиста духовна форма, която е трансцендентална и е отвъд всички материални качества, но заради сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят Той приема чрез външната си енергия материалните гуи на природата, наречени добро, страст и невежество.
Върховният Бог е господар на външната енергия, която се проявява под формата на трите материални гуи: добро, страст и невежество. Като неин господар, Той никога не попада под объркващото ѝ въздействие. Но живите същества, джӣвите, попадат или са склонни да попадат под въздействието на гуите на материалната природа и в това е разликата между тях и Бога. Те са подвластни на тези качества, въпреки че по природа са качествено еднакви с Бога. С други думи, понеже са създадени от енергията на Бога, материалните гуи на природата несъмнено са свързани с Бога, но тази връзка е като връзката между господар и слуги. Върховният Бог е господарят на материалната енергия, докато живите същества, които са омотани в мрежите на материалния свят, не са нито собственици, нито господари. Нещо повече, те са зависими и управлявани от материалната енергия. Богът е вечно проявен чрез вътрешната си енергия, духовната енергия, също както слънцето и лъчите му в ясното небе, но понякога Той създава материалната енергия, както слънцето създава облаци в чистото небе. Както облакът не може да скрие слънцето, така петното материална енергия, което се появява периодически в необятната шир на брахмаджьоти (сиянието на Бога), не може да окаже никакво въздействие върху безкрайния Бог.