ТЕКСТ 21

Отново и отново, след всяко поредно унищожение Върховният Бог сътворява материалния свят и разрешава на обусловените души да действат в него под контрола на материалната енергия. Материалното творение е като облак в безкрайното небе. Истинското небе е духовното небе, вечно озарено от сиянието брахмаджьоти. Част от това безкрайно небе е покрита от махат-таттва, облака на материалното творение. Обусловените души, които искат да господстват против волята на Бога, попадат в него, за да се забавляват, както са пожелали, но под властта на Бога в лицето на външната му енергия. Както дъждовният сезон периодично идва и си отива, така творението отново и отново се появява и унищожава по волята на Бога. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣт (8.19). И така, през точно определени интервали от време Богът сътворява и унищожава материалните светове само за да даде възможност на обусловените души да правят това, което искат, и по този начин сами да създават съдбата си, като всеки път се въплъщават в ново тяло, съответстващо на желанията им по време на унищожението. Следователно сътворението се извършва в определен момент от времето и може да му се припише историческа дата (както сме свикнали да постъпваме с всичко, което има начало). Процесът на сътворението и унищожението се нарича анди, т.е. не може да се посочи времето, когато сътворението е било осъществено за първи път, защото дори най-малката част от целия цикъл на творението съществува 8 640 000 000 години. Но законът на сътворението, обяснен във ведическата литература, гласи, че творението се създава през определени интервали от време и после отново се унищожава по волята на Бога. Цялото материално и дори духовното творение е проявление на енергията на Бога, както светлината и топлината на огъня са различни проявления на енергията на огъня. Следователно Богът съществува в безличностната си форма благодарение на тази експанзия на енергията и цялото творение почива върху безличностния му аспект. Но в същото време Той е пӯрам (цялостен) и стои настрани от творението, затова човек не бива да мисли, че заради безкрайните му безличностни експанзии неговият личностен аспект не съществува. Безличностната експанзия е проявление на енергията на Бога, а Той съществува винаги в личностния си аспект, независимо от неизброимите и безкрайни експанзии на безличностните си енергии (Бхагавад-гӣт, 9.5 – 7). Човешката интелигентност трудно може да разбере как цялото творение почива върху експанзията на енергията на Бога, но самият Бог обяснява това в Бхагавад-гӣт, като използва едно много подходящо сравнение. Той казва, че въздухът и атомите се намират в огромната небесна шир, която е като вместилище, побиращо в себе си всички материални творения, но въпреки това небето остава отделно и независимо. По същия начин въпреки че Върховният Бог поддържа всичко, което е сътворено от експанзията на енергията му, Той винаги остава настрани. Дори Шакарчря, великият проповедник на схващането за безличностната форма на Абсолюта, приема това. Той казва: нряа паро 'вяктт – Нряа съществува отделно, отвъд безличностната съзидателна енергия. По време на унищожението цялото творение потъва в тялото на трансценденталния Нряа и после отново се появява от тялото му със същите неизменни категории – съдба и индивидуална природа. Индивидуалните живи същества, които са неотделими частици от Бога, понякога са наричани тм, качествено равни на него от гледна точка на духовната природа. Но склонността им да изпитват влечение към материалното творение, която се отразява върху дейността и личните им качества, ги прави различни от Бога.