ТЕКСТ 22
клд гуа-вятикара
парима свабхвата
кармао джанма махата
пурудхихитд абхӯт
клт – от вечното време; гуа-вятикара – преобразуване на гуите чрез взаимодействие; парима – преобразуване; свабхвата – от природата; кармаа – на дейностите; джанма – сътворение; махата – на махат-таттва; пуруа-адхихитт – заради инкарнацията пуруа на Бога; абхӯт – това се осъществи.
След инкарнацията на първия пуруа (Крарава-шйӣ Виу) се появява махат-таттва, или принципите на материалното творение, след това се появява времето, а впоследствие се появяват и трите качества. Природа означава появяване на трите качества. После те се превръщат в дейности.
Благодарение на всемогъществото на Върховния Бог цялото материално творение еволюира, преминавайки през последователни трансформации и взаимодействия, и пак по силата на това всемогъщество всички обекти от материалния свят един по един се разрушават и се връщат в тялото на Върховния. Кла, или времето, е синоним на природата; то е трансформирано проявление на принципите на материалното творение. Затова кла може да се приеме за първата причина на творението. Чрез трансформация на природата се проявяват различните дейности в материалния свят. Те могат да се приемат за естествени инстинкти на всяко живо същество, дори и на безжизнените предмети, а след проявлението на дейностите идват продукти и вторични продукти, които имат една и съща природа. Всичко това води началото си от Върховния Бог. Затова Веднта-сӯтрите и Бхгаватам започват с думите, че Абсолютната Истина е началото на всички творения (джанмдй ася ята).