ТЕКСТ 24

Материалистичното его, т.е. отъждествяването ни с материята, е съсредоточено изключително върху самото себе си, затова няма ясна представа за съществуването на Бога. Този егоцентризъм на материалистичните живи същества е причината да бъдат обусловени от останалите неща и да продължават робството си в материалното битие. Егоцентризмът е обяснен много добре в седма глава на Бхагавад-гӣт (стихове 24 – 27). Без да има ясна представа за Личността на Бога, егоцентричният имперсоналист сам решава, че от изначалното си безличностно духовно съществувание Богът приема материална форма в името на някаква мисия. И имперсоналистът продължава да поддържа тази невярна концепция за Върховния Бог, въпреки че на външен вид проявява голям интерес към ведически писания като Брахма-сӯтра и други високо интелектуални източници на знание. Непознаването на личностния аспект на Бога се дължи на невежеството, което произтича от смесеното влияние на различните гуи. Затова имперсоналистът не може да си представи вечната духовна форма на Бога, която е вечно знание, блаженство и битие. Причината за това е, че Богът си запазва правото да не се разкрива пред неотдадения, който даже и след като подробно е изучил книгите от типа на Бхагавад-гӣт, от инат си остава имперсоналист. Неговото упорство се дължи на действието на йога-м, личната енергия на Бога, която в качеството си на личен помощник на Бога покрива зрението на твърдоглавия имперсоналист. Такова заблудено човешко същество е наричано мӯха, изключително невежо, защото не може да разбере трансценденталната форма на Бога, която е неродена и неизменна. Ако от изначалния си безличностен аспект Богът приемаше форма или материален образ, това би означавало, че Той се ражда и се променя, като от безличностен става личност. Но Богът не подлежи на промени, нито пък се ражда, за разлика от обусловена душа. Обусловената душа, окована от материята, живот след живот приема различни форми. А егоцентричните имперсоналисти дори след като уж са напреднали в знанието на Веднта, заради дълбокото си невежество и себичност смятат Бога за равен на себе си. Богът, който се намира в сърцето на всяко индивидуално живо същество, познава много добре миналите, сегашните и бъдещите склонности на обусловените души, но те мъчно могат да го опознаят в неговата вечна форма. Затова дори след като са постигнали аспектите му Брахман и Парамтм, Богът не позволява на имперсоналистите да узнаят неговия вечен личностен аспект като вечно съществуващ Нряа, трансцендентален към цялото материално творение.

Дълбокото невежество на материалиста се дължи на това, че той постоянно увеличава материалните си потребности. За да осъзнае Върховната Божествена Личност, човек трябва да пречисти материалните си сетива в процеса на преданото служене. Гуата на доброто, или браминската култура, която препоръчват ведическите писания, улеснява постигането на това духовно осъзнаване. Затова състоянието гна-шакти на обусловената душа е сравнително по-добро от останалите две състояния – дравя-шакти и кри-шакти. Цялата материална цивилизация представлява едно огромно натрупване на материални запаси, с други думи, промишлените суровини и предприятия (кри-шакти) съществуват само защото хората не знаят нищо за духовния живот. За да се поправи тази чудовищна аномалия в материалната цивилизация, градяща се на принципите дравя-шакти и кри-шакти, хората трябва да се заемат с процеса на преданото служене на Бога, като приемат принципите на карма йога, описани в Бхагавад-гӣт (9.27):

„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“.