No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 31

таиджаст ту викурвд
индрии дашбхаван
гна-шакти кри-шактир
буддхи праш ча таиджасау
шротра тваг-гхра-дг-джихв
вг-дор-мехргхри-пява

таиджаст – от егоизма на страстта; ту – но; викурвт – трансформация на; индрии – сетивата; даша – десет; абхаван – създадени; гна-шакти – петте сетива за придобиване на знание; кри-шакти – петте сетива, които извършват дейности; буддхи – интелигентността; пра – жизнената енергия; ча – също; таиджасау – всичко, което е създадено от гуата на страстта; шротрам – слухът; твак – осезанието; гхра – обонянието; дк – зрението; джихв – вкусът; вк – речта; до – ръцете; мехра – половите органи; агхри – краката; пява – анусът.

От по-нататъшните трансформации на гуата на страстта се появяват органите на сетивата: ушите, кожата, носът, очите, езикът, устата, ръцете, половите органи, краката и анусът, – а също и интелигентността и жизнената енергия.

Условията на живот в материалното битие зависят повече или по-малко от интелигентността на живото същество и от жизнената му енергия. Сетивата за придобиване на знание помагат на интелигентността в тежката борба за съществуване, а жизнената енергия се поддържа, като манипулира активните органи, напр. ръцете и краката. Но като цяло борбата за съществуване е проявление на гуата на страстта. Затова всички сетивни органи, оглавявани от интелигентността и пра, жизнената енергия, са различни продукти и следствия на втората гуа на природата, наречена страст. Тя обаче произлиза от елемента въздух, както бе описано по-горе.

« Previous Next »